Радиолюбителите са хора - винаги ще има и по-странни и по-комплексирани. Това сякаш най-лесно се компенсира именно с активна радиолюбителска общност. За съжаление на национално ниво сякаш няма дори мисъл за сплотяване на радиолюбителите. Ако изключим сбирката в Казанлък, въпреки че и там не е най-естествената среда на по-младите колеги, на практика няма нито една инициатива, в която всички радиолюбители да се чувстват желани и важни. В ефира няма никакви мероприятия, а малкото организирани събития се провеждат в условия на полулегалност и често са съпроводени с безкрайни съмнения и обвинения.
Не е чудно, че в такава среда разни агенти съумяват да блеснат и с репертоара си да внушвават, че всички радиолюбители са маскари. Реално, ако човек тръгне да брои, ще види, че всъщност в радиолюбителството няма никакви основания за разделение, няма дори разделение. Просто за егото на една-две шепи хора е най-добре всички да бъдат убедени, че радиолюбителите са интриганти и глупаци, разделени на групи, които истерично се дърлят непрекъснато по всякакви поводи. А истината май е, че ако на тези хора се противопостави приветливост и нормалност, колегиално отношение и почтеност, включително и към самите тях, въпреки щетите, които са успели да нанесат, то публично най-после може би ще се открои и светлата страна на хобито.
|