Никой няма илюзии, че ще е бързо. А и не е необходимо. Нека хоризонта да е догодина на сбирката в Казанлък - бърза работа нямаме. Но трябва да се направи първата крачка и тя трябва да е от хората с право на глас в БФРЛ, ако всичко ще е под шапката на БФРЛ. Те трябва да са тези, които да кажат "ОК, каквото било - било. Нашето желание е всички желаещи радиолюбители да определят бъдещето на БФРЛ и ние ще се съобразим безусловно с техния глас". Никой не иска от "УС на БФРЛ" да прави нищо, най-малкото пък спешно, освен да поеме твърди ангажименти, че ще гласува всичко, което радиолюбителите решат. Тъкмо през този преходен период да си изхарчат парите, да се разпоредят както намерят за добре с всички активи, щом те са изцяло тяхна заслуга. Но да има гаранции, че в един красив ден те ще направят това, което колегите са им решили за бъдещето на БФРЛ.

Не е трудно - трябва желание, трябва уважение, трябва време, трябва добронамереност, трябва работа, трябват усилия. Но нищо от тези неща не би трябвало да е чуждо на радиолюбителите. Възможно е, но докато не се направи първата стъпка, пуканките са най-добрата стратегия.

То всичко, което ще стане, ще стане и без тази първа стъпка. Просто ще отнеме малко повече време, но е неизбежно. Тази шепа хора в "УС на БФРЛ" просто не са достатъчно, че да поддържат тази структура работеща, па макар и само привидно. Те намаляват, а законите се усложняват и "усвояването" тепърва ще излиза все по-скъпо, докато накрая загуби всякакъв смисъл. Тогава ще започне естествения процес, признаците за чието начало наблюдаваме сега. Но защо да се чака хаотично да се случи нещо, което съвсем очевидно ще се случи, вместо да се подходи организирано и разумно?