Леко си пропуснал глобализацията. Колко човека и професията и хобито са им комуникации точно в България едва ли е от значение. Каква част от комуникациите у нас, според теб, са базирани на нещо разработено и произведено изцяло в България?! Едва ли голяма част, още по-малко пък съществена част. Поредните ти фантазии, просто...

В света има няколко фирми, които произвеждат ооборудване за служебни комуникации. И там работят най-добрите инженери в света, защото бизнеса е печеливш, а конкуренцията е жестока, нищо че не са много фирмите. Разбира се системата за комуникация не е само оборудване - то е и инфраструктура, и добър проект, и правилна инсталация, и надеждна поддръжка. Това се прави до голяма степен от местни фирми, обаче с методите и под надзора на производителя на оборудването, където наистина работят най-добрите в света.

Разбираш ли защо говориш ала-бала? Говорили са ти в детската градина нещо за някакъв свят, в който всеки мераклия сам си произвежда радиото, ама такъв свят отдавна няма на практика. Огромното мнозинство от радиолюбителите работят с купешко оборудване, а почти всички от останалите най-много да сглобят някой кит.

Можеш ли да ми посочиш един български радиолюбител, който сам да си е проектирал трансивъра? Не можеш. Аз, може би, ще успея да ти посоча един, който е проектирал един трансивър, което хич не значи, че го е ползвал.

Разликата между радиолюбителите и професионалистите е, че когато нещо се скапе, радиолюбителите често човъркат, за да го поправят - разбираемо, тъй като това е хоби, на някой им е интересно, други просто се пробват преди да "изгорят" със съответната сума.

При професионалистите няма такова нещо - там се знае точно какво се прави, ако нещо спре - кое откъде се взима, с какво се подменя, в какъв срок и т.н. Нищо не е оставено на случайноста, всичко е заложено още в проекта. Не само, че никой не се чуди какво да прави ако нещо "спре", а съвсем ясно е проектирано какво ще се прави, когато това се случи.

Хайде сега ми посочи поне един радиолюбител с disaster recovery plan? Е, може и да има един или двама, но знаеш ли кое е масовото? Масовото е днес да не ти е наред трансивъра, утре да не ти е наред тунера, в други ден да не ти е наред усилвателя, а после захранването, антената, кабелите, акумулатора, генератора. И така до безкрай.

То затова се нарича хоби, защото все има нещо да се прави и все нещо не е най-добре. Това е масовия случай при радиолюбителите, при професионалистите да не функционира нещо правилно е рядкост, като същевремено е ясно останалото как ще функционира, докато се нормализират нещата.

Но остави дори и това. Радиолюбителите не си избират местата, от които ще работят, а просто рабтят от там където се намират. На мен не ми е известен нито един случай в България, в който някой да е закупил терен, който да притежава някакви специални качества за радиолюбителска дейност. Може и да има такъв случай, но на мен не ми е известен.

Същевременно професионалистите са развили инфраструктурата си максимално перфектно, използвайки даденостите на терена. Те проектират комуникациите си където трябва, а не просто където работят или живеят. И това е за стационарното оборудване. За мобилното оборудване професионалистите разполагат с нужната техника, която да го дислоцира. Знае се къде тази техника може да стигне и къде не, за колко време, знае се колко автономна е тази техника. Всички тези неща са предварително планирани.

При радиолюбителите това не е така в масовия случай. Факт е, че радиолюбителите се молят на институциите да им разрешат да си разположат радиолюбителските репитри на тяхната инфраструктура, а не обратното. Дали могат или не могат да се придвижат заедно с някакво оборудване е личен въпрос за всеки радиолюбител - един могат и го правят, други не се интересуват, на трети им е трудно, не на последно място някои не могат да си позволят мобилно оборудване чисто финансово.

А тепърва идва и най-важното, което многократно е обсъждано и тук, но което повечето хора не вдяват. Сред радиолюбителите има подготвени хора, които разполагат с отлична техника, с високопроходими транспортни средства, с отлична физическа подготовка, с висококачествено, издържливо и изключително автономно мобилно оборудване. Факт е, такива има, макар и да не са чак толкова много тези, които имат всичко от изброеното.

Проблемът е, че такъв млад и способен мъж (или жена, да не пренебрегваме колежките) едва ли ще е "свободен" по време на някаква критична ситуация. При всички човешки общности на извънредните ситуации се реагира с т.н. мобилизация, в който случай всеки започва да върши каквото трябва, а не каквото му се иска. Най-младите и способните обикновено са най-заети в такива случаи, едва ли просто някой може да си позволи най-издържливите и най-полезните да се занимават в такава ситуация според любителските си интереси, в случай че наистина искат да помогнат.

За да обобщя предния параграф, нека го перефразирам така - ако един човек притежава някакви качества и е ценен в някаква критична ситуация, то най-вероятно той вече е ангажиран и е част от план за реакция в такава ситуация. Ако не е част от никакъв план, то най-вероятно не е и толкоз ценен.

Фактите са такива, че в извънредни случаи на първо място идва дисциплината и физическата издържливост, всякакви други таланти остават на втори план и евентуално могат да бъдат полезни само когато нещата се поуспокоят. На мен ми се струва, че досега в най-новата история на БФРЛ разните му радиотренировки и прочее глупости са предлагани само от хора, чиято възраст и физически данни предполагат, че те ще бъдат от спасяваните, а не от спасяващите.

Много е хубаво да се говорят "ала-бала"-и за някакви радиотренировки, ама на мен много ми се иска всички кандидат-спасители на човечеството да вземат да минат и най-прост физически тест за най-обикновен пожарникар, а?

Много дълго стана и съм сигурен, че няма да го разбереш, та затова ще завърша с нещо по-просто, като за теб. Дай ми един-единствен пример, когато български радиолюбител в България да е помогнал в това си качество на значима група от хора в извънредна ситуация? Прост въпрос задавам...