|
Четейки настойчивите претенции на LZ1FW тук започнах да ровя по Интернет за да се поуча от опита на по-възрастните ни колеги. Разбира се, първо започнах със сайта на най-опитния и компетентния измежду всички, а именно LZ1FW. Там попаднах на любопитни спомени на стари лампи за земетресението в Турция през 1999 г. Съвсем между другото, един от разказвачите беше и един от организаторите на радиотренировката, добила повече известност като инициативата "АлаБала".
Пълния текст на документи е на следващите два линка:
http://www.lz1fw.com/LZRT/story/lzinta1.html
http://www.lz1fw.com/LZRT/story/lzinta2.html
А ето и някой цитати (със съкращения и без имена) от тези безценни биографични спомени:
Изпитвайки остра нужда от хора, необходими за изграждане на комуникации с пострадалите райони, по молба на радиолюбители, от името на Председателя на Турската Федерация на радиолюбителите /TARS/, г-н Бахри Качан TA2BK, както и от свое лично име, Ви умоляваме по спешност от гр.Кърджали да бъде изпратена група от 10 /десет/ души, които оборудвани с КВ и УКВ апаратура, антени, палатки, храна и вода, незабавно да потеглят за Турция.
За времето от 25.08. до 30.08.99 г. по радиомоста България – Турция ... бяха предадени общо 41 радиограми. За същия период по радиомоста от България за Турция бяха изпратени общо 39 /тридесет и девет/ радиограми.
Просто за пояснение, на тези 10 души тук в България им помагат около 25, като има три "центъра за свръзка"! Или 35 души общо някак си успяват за пет дни да предадат цели 80 "радиограми" - или това прави по-малко от половин радиограма на човек на ден! Но толкова могат - толкова предават.
Я да видим сега как ли спазвали законите и високите морални стандарти нашите опитни претенциозни колеги.
1. Организират група за предаване на НЕрадиолюбителска информация на "трети страни" на радиолюбителски честоти с радиолюбителска апаратура. Мащабно, умишлено, целенасочено и с предварителна подготовка!!!
УС взе решение към радиоклуба да бъде създаден временен "Оперативно-информационен център /ОИЦ/" ..., за комуникация с медиите и телевизиите на регионално и национално ниво. Към офиса на Стопанска Камара Кърджали бяха пуснати две телефонни линии и факс, чрез които се предоставяше възможност на българските граждани от страната да получават и подават информация по радиомоста за своите близки и роднини, живеещи в Р Турция.
2. Приемат парични средства за да извършат предаване на НЕрадиолюбителска информация на радиолюбителски честоти с радиолюбителска апаратура!!! Включително от ... "известният" бизнесмен Ерджан Рашид - Роко - осъден (по-късно) престъпник!!!
... който отпусна микробус на групата марка "Мерцедес" и парични средства. Доброволно се включиха и бизнесмени - спонсори от гр. Кърджали: г-н ..., известният бизнесмен Ерджан Рашид и др.
3. Препредават радиолюбителски трафик в ефира на Националното Радио!!! При това с декларирана рекламна цел!!!
С цел популяризиране на радиолюбителската дейност сред българското общество, възползвайки се от предоставената ни възможност и конкретния повод, по инициатива на ОИЦ на Радиоклуб "Портолагос", съвместно с кореспондентката на БНР г-жа ..., осъществихме директно от LZ1.. на 28.08.99 г. от 09.07 до 09.16 часа , интервю с радиста на групата в Истанбул ... . Интервюто беше излъчено в ефир за цялата страна от БНР по програма "Хоризонт".
Мдааа... лицемерието е явно някаква върховна човешка ценност при някои хора. Четейки горните спомени, днешните "шофьори", "летци", "суат" и прочее млади момчета са като дисциплинирани пионерчета, дори когато не съобщават инициала си при любителска радиовръзка, в сравнение със старите лампи, които в организирани групи, с явна цел печалба, потъкват законите и се възползват от трагедията на хората.
Айде сега да видим стожера на закона LZ1FW ще предприеме ли някакви мерки да порицае опитните си колеги? Дали ще коментира със същия жар за "престъпления", "глоби", "затвори" и други? Или ще се покрие, че да не разсърди другарчетата си? За разлика от фантазиите и "предположенията" му в другата тема, тук са описани реални ситуации от опитни радиолюбители, участвали в тях. Би трябвало да му е много по-лесно да ни осветли за законността на действията на участниците в тези събития.
Но кой знае, ще почакаме и ще видим
Но да завърша все пак по-весело тази иначе тъжна тема:
около 0.30ч. на 25.08.1999г. бяхме в Централния кризисен щаб посрещнати топло от г-н Мустафа Аказ /TA2CCP/ и колегите му. Предоставен ни беше веднага международен телефон да съобщим на семействата си за нашето благополучно пристигане.
Осем дни след земетресението група радиолюбители имаща за цел осъществяване на комуникации и радиомостове и разполагаща със "специализирана апаратура" за това, пристига на мястото на трагедията, където веднага им дават международен телефон, за да се свържат със семействата си
|
Спомени на стари лампи
