|
Тема |
Социологическите проучвания - малките трикове |
|
Автор | 1 (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.01.05 17:27 |
|
|
Явор Дачков, в-к Седем
В този брой ще продължим темата за социологическите проучвания с поглед отвътре. Предлагам ви интервю с човек, който е работил за една от известните социологически агенции в продължение на две години. Не назовавам имената им, за да не бъде изтълкувано като лично отношение. Въпросът е принципен и не засяга само отделни представители на социологическата общност. Преди време "Седем" очерта произхода на днешните социологически агенции, хвърли светлина върху преплетените и проблематични връзки между тях и засегна някои от основните пропуски при изготвянето на проучванията. Сега развиваме този редовно премълчаван сюжет през погледа на вътрешен човек.
Трябва да се подчертае, че тенденциозността на много от изследванията е съчетана с фрапиращ непрофесионализъм. Еднакво важно е да фокусираме вниманието си както върху злоупотребата, така и върху механизма на провеждането на анкетите, които имат претенцията да отразяват общественото мнение.
Проведох разговори с няколко представители на социологически агенции - от анкетьори до шефове - и бях силно изненадан от признанията за фрапиращи недостатъци при провеждането на дадена анкета. Според двама от шефовете на големи социологически агенции, по-голямата част от "агентурната" мрежа /това са хората, които провеждат интервютата/ работи за всички агенции. Един от анкетьорите /от Враца/, с когото говорих, ми каза, че получава на анкета между 1 и 2 лв. За тези пари, ако е съвестен, в повечето случаи той трябва сам да открие човек, когото да интервюира, вместо анкетираният предварително да е посочен според зададените от агенцията критерии. А самото интервю отнема около час. Броят на интервюираните обикновено е около 13 души, а за интервютата трябва около седмица. В най-добрия случай това прави 26 лв. За една доста трудоемка работа, която поглъща време, свързана с обиколки и стрес /не е толкова лесно да звъниш на вратата на непознат, да нахлуеш в дома му и да го питаш/, това е смешна сума. Поради тази причина мнозина предпочитат да работят за няколко агенции едновременно, а поради липса на ефективен контрол си попълват анкетите вкъщи, улавяйки по нюх тенденциите. Последното може да изиграе лоша шега...
Към това ще добавя и признанието на един анкетьор от Велико Търново, който ми каза, че е бил обучаван само един ден за професията, която упражнява вече една година. Останалите инструкции му пристигали в писмен вид преди всяка анкета.
И още един любопитен детайл - как се прилага преднамереността в експресните телефонни проучвания с цел постигането на точно определени резултати. В редакцията ни се обади човек, който е бил потърсен за участие в анкета по телефона от представител на МБМД. След поредица от уточняващи въпроси станало ясно, че човекът се вписва в зададените параметри на изследването. В последния момент обаче интервюиращата се отказала от готовността му да съдейства. Това станало след последния въпрос (за предпочитан от анкетирания всекидневник и седмичник. Отговорът бил "Дневник" и "Седем"). Последвало извинение, че той не е подходящ за проучването и разговорът прекъснал...
Изводът се налага от самосебе си. Данните от едно социологическо допитване могат да се нагласяват чрез поредица от информационни филтри, които съзнателно елиминират участието на цели социални групи, независимо от тяхната представителност. Затова и трябва да излязат на светло малките социологически трикове, предназначени да изпълнят голяма роля в невидимата обработка на общественото мнение.
|
| |
|
|
|