Именно Вальо Грънчаров визирах с давещия се в собствена плюнка. Моите уважения, но този човек трябва да бъде държан далеч от микрофон със специална заповед от прекия си началник. Може да го направят рекламно лице на мобилни апарати с висока водоустойчивост, но за коментатор определено не става.
Другите обвинения за непрофесионализма в Гонг, изразяващ се в хрантутенето на журналисти с ниска спортна култура и силно изразени туристически нагласи, мога да ги подкрепя с примери, които всеки редовен слушател ги е чувал по 4-5 пъти в ефир. Най-фрапиращият - действието се разиграва в ефир след изтеглен жребий за евротурнирите, когато Ники Александров и Вальо Грънчаров си обсъждат в стил селска седянка колко били радостни, че им се паднал отбор от Лихтенщайн, защото там не били ходили на екскурзия. Друг пример - Ники Александров при кореспонденцията си от Зинзибар обяснява цели 10 минути голямата си лична драма как нямал време да се снима пред паметника на Крокодила Гена, защото трябвало цял ден да търчи да запълва разреденото програмно време през полумъртвия летен период с безумни интервюта. Поредният пример каква манджа с грозде се получава, когато един музикален водещ бъде трансформиран в спортен такъв, се наблюдава във вечерното шоу, където пичът може би знае на изуст албумите на Форинър, но отборите от първа английска лига да го убиеш не може да ги прочете правилно. Ако на това му викате професионализъм, просто няма какво да говорим повече.
Томислав Русев много го уважавам заради хъса и активната гражданска позиция, но и той страда от особени състояния на духа, които са далеч от професионализма.
Като тъжен извод от цялата тема бих попитал следното: Щом окачествяваните от теб като добри журналисти са хора, които си позволяват в ефир да ругаят, да използват обидни квалификации по адрес на играчи, треньори, съдии, да се карат и псуват със слушатели и зрители, какви тогава са лошите журналисти?