16 кинта за пазар
уф, срещнах м.И., надникнал изпод чехъла.
двамата - с торби с пазарувано, пием бира и кафе в инет-кафето.
в моята торба - 3 вида сладкиши, пакет брашно, мая, 3 кутии цигари, хляб, печено пиле и пикантна салата от печени чушки с чесън.
в неговите торби - гъби, моркови, картофи и 2 пакета кафе.
някои ще готвят, други - ще ядат наготово.
след 3 мин. телефонът му иззвъня и му се скараха, че се бави.

пу, че ми домъчня, то не че има за какво де, понеже... всичко е май който както си го направи. сам.

ох, не знам, не знам.
до оня ден ми беше адски криво, че не съм обелила дума наглас от преди нова година до 12 яну., да речем.
сега, обаче, се чудя дали не е по-добре, отколкото да ми се случва такова нещо, като днес, и то не веднъж годишно, или изобщо рядко, а едва ли не всеки ден.
абе... няма по-добро от две злини, ама... да се намирам на приказка и аз...