|
|
| Тема |
 чуствата |
|
| Автор |
LA_PlOVRA (непознат
) |
|
| Публикувано | 08.02.01 01:03 |
|
|
|
чуствата ... по - карсиви, по- силни, по- имагинерни от мислите, действията и ...
но не това ме вълнува, а спомена и забравата...
при някое извършено действие, запазвам спомен за него, придружен от чуства, мисли ...
простия пример с лимона - яла съм лимон, помня вкуса му, мога да го опиша и при самата мислък за лимон започвам да слюнкоотделям.
и другия с (нека бъде) любовта - изпитвала съм я, в различните й форми и то нееднократно. но нямам реалния спомен. не мога да си спомня какво съм чуствала, не мога да го възпроизведа, знам го, ако съм писала в онзи момент и го чета ми е познато, но като се замисля от позицията на настоящето ми е адски далечно ...
дори и когато се сетя за случчка, помня какви емоции и чуства е предизвикала у мен, свиването на корема дори мога да го усетя, но болката или искренната радост само помня, не усещам. а чуствата са ми познати, дори и теоритично мога да ги опиша (не че е лесно) и симптомите са известни, но като че ли остават в миналото
от друга страна добре че е така, защото всяко влюбване ще ми е като първо и единствено
а защо и лимонът да не ми е първи и единствен
чуствата във всичките им форми, са тези които ме подържат жива!
| |
| |
| 
|
|
