|
Щастие и методи
от николай даскалов (dodo)
Щастието е болка. Само болката носи истина.
Режим 01.
Злоупотреба, да се разбира "единствената възможна, правилна и достатъчна употреба", със седативи или техните огледални еквиваленти предизвиква любопитството на човешкото съзнание. Кара го да се забърква, стреми, интересува, постига, преоткрива в, към, от по-шокиращи измерения на болката, трагедията, неописуемото, страха, напрежението. Тук случайното неразположение или неочакваната, наистина неочаквана интоксикация стимулират най-предано внимание не у инстинктите, а у онзи загадъчен център в черупката, уголемения център. Отгатващ, задаващ въпросителен какво е това странно усещане, дали ще се влоши, дали много, дали ще отмре, дали ще умра?!
Труднодостъпна реализация на мисловните изводи. Минимален труд спрямо генерираната мисъл. Мисъл, болка, нещастие, болка. Щастие.
Режим 02.
Независимост и обреченост на независимостта. Всеки момент от живота. Непреодолимото разстояние от целта до намерението за независимост изисква мислене за болката. Подобно на всичко осъзнато желано, животът над него без него е красиво мислен, но мааазен на пипане, противен и немногоучтив. Предлага хоризонт, но кой стига до звездата - никой от останалите. Доближава ги единствено желанието им да изгорят. Това, което ги унищожава е не болката от безсмислието, а болката от упорството. От унищожението и самотата. Oценката на собствената низост катализира болката.
Мисъл за слабост, искра, обреченост и болка. Болка за егоистичното щастие.
Режим 03.
Биологично насилие. Самонасилие. Срах от горните. Моралното изражение на този и онзи. Номиналната им мозъчна стойност се равнява на стратегия за неоцеляване. Микросекундните потръпвания на нервните клетки, пренасянето на болката към мисълта за страх, страха от повече болка, болката от страха от последната усетена,: това ободрява, срива дребните предрасъдъци. Възраст, пол, очарование? Толкова измислици, които да прикрият кошмара от свидетелството на собствения край. Без ограничения в достойнството при този режим. Рядкото му присъствие се отнася към режим 02.
Агония, въображение, в създаването на болка. Щастие от пламъка. Нова религия.
Режим 05.
Комплицираната порода на съзнаването рядко му разрешава чиста принадлежност към само един от изброените. Същото любопитство: на болката; то пита какви са другите възможности и колко трудно е да се доставят. Могат ли да бъдат комбинирани. Да, но губим болка/щастие от задълженията на тази принадлежност. Без значение, или, след съпоставяне, преодоляване на обвързаността към значението. Нека. Сега вече можем и мразим повече, по-силно, по-щастливо.
:-)
|
Щастие и методи
