усложняването пречи, но пречи и опростяването...

пописваш тук напоследък интересни за четене неща, интересни в различието на изразност спрямо преишни твои... и всеки път си мисля за едно изказване на LA_PIOVRA, колко била доволна, че се е дистанцирала от форума, който й бил "промивал" мозъка. Разбира се, не подлежи на обсъждане, най-вече в нейно отсъствие, нейното усещане за нещата, то е лично нейно. Аз обаче тогава много се замислих върху многократно предъвкваните теми за любовта, приятелството, доверието... Когато някой ни е толкова скъп, че сме готови на всичко, за да го "спасим"- от какво го спасяваме? От неговите или от нашите заблуди? И ако успеем да го извадим от някое "промиване", дали не го подлагаме на друго, само че избрано и контролирано от нас? Какво е измерението на понятието безкористност, тогава? И ако филмът свършва, рано или късно, какво е нашето оправдание, че сме си позволили да променяме роли и сценарии, които в крайна сметка не са се оказали и наши?