Удоволствието. Доколко сме зависими от него? Защо точно когато ни е най-натопорчено, мозъкът отказва да мисли за проблемите, а се вкопчва в усещането за удоволствие като в наркотик? Това липса на воля ли е, или защитна реакция? Феромонът е хормонът на щастието, който мозъкът отделя когато изпитваме удоволствие. В моментите когато е в наличност, нямате ли усещането за безметежност, за някаква отдалеченост, за нереалност... А в моментите, когато го няма, не опитваме ли да го провокираме изкуствено? Това някакъв вид емоционално "самозадоволяване" ли е? :-) Измерваме колко сме щастливи, по количеството удоволствие, което изпитваме в различни периоди от живота си. Кой е щастлив?