Ако отхвърлим времето като нереално съществуващо и изкуствено понятие (каквото то е), ще ни остане само пространството. Но то няма да се свие, а ще се разпъне до реалните си мащаби като еманация на чистата енергия. Пространствено-времевия континуум е само хубава играчка за детската възраст на Човечеството. Това не ме притеснява. Вече нищо не ме притеснява реално. Само проекционно. Много добре знам накъде съм тръгнала. Но не бързам. Имам още сметки за плащане. А ядката, ако се крие в сърцевината, значи още не е готова да “пробие”. Животът не е това, което се случва, а това, което правим с него. И мислите ни е без значение чии са. Важно е, че достигайки до нас, ние сме в състояние да променим декламацията и да импровизираме. Важно е, че когато хоризонтът на чувствата отеснее, имаме на разположение безкрайността на усещанията си… Но ти, ти закъде бързаш? Няма да стигнеш, преди да е дошъл моментът за това, никой не може да надхитри Провидението. Стига си дърдорил като дърво в дере (кънти, но само в близост:-)) за свободата тип “без лична карта”!!! НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Личната карта не дава свобода и не отнема, нито липсата й! Добре, няма да си направиш документи. О.К. И к’во? Мъченик ли ще станеш? Или герой? Ха ха ха ха АХ… Първо, най-вероятно ще минат месеци, преди да се задвижи бюрократичната машина. През това време ти ще ходиш и наляво и надясно ще се фукаш колко си “пич” и как си “преебал” системата… докато някой ден на някой идиот от държавната администрация му писне някакъв хвалипръцко да се прави, че не е прецакан, за разлика от него самия. И к’во? На теб ЛИЧНО кой какво може да ти направи? Никой и нищо. За теб нещата са без значение в тази плоскост. Тогава, какво ще постигнеш? Ще покажеш на някого, че МОЖЕ И ТАКА? Я не ме размивай, който е “узрял” за това, няма нужда от показно. Другите няма да схванат (схванем) естествеността на този акт. Нито дълбокото му безсмислие. Това, което пиша, пиша го с най-приятелски чувства. Без отрицание и критика. Ти си същество със свободна воля. Но нито твоята същност, нито твоята свобода се нуждаят от подобна демонстративност. Това е ТВОЯТА БИТКА С ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ, МУЛЕ. Това е акт на Егото ти. Простичко. Остатъчно. Човешко. За теб не е нужно ни най-малко усилие, за да осъществиш намерението ти. Да даде Бог сили на децата ти, които нямаш, и на жена ти, която не ти е жена… ти познаваш системата… и то много отвътре, НАЛИ? Можеш да се откажеш от всичко. Можеш. Но кажи ми, БОГ ЛИ ПОИСКА ТОВА ОТ ТЕБ? Или твоето наранено… бяга, и бяга, и бяга… Смисълът не е да избягаш, а да останеш тук и пак да си такъв, какъвто си. Така мисля аз. Ти сигурен ли си, че си разбрал предназначението си в този свят и в този живот? Вярваш ли си наистина? Бъди здрав и донеси “късче” от Рила :-)