ДОКЛАД Разпределение на Химическата Радост От кръга търсене - предлагане - търсене на радост в българското общество по окръжността на различните видове (сапунени сериали, футбол, фамилна радост) си проличава без изпадане в доказателства един пожелан хедонизъм. Т.е.безпричинна радост няма - има я само тази, опряна на предпоставки и причини. Медиите не могат да сговнят изцяло будната част от денонощието на отрудената домакиня (а в нейния сън няма да влизаме) и тя лесно, може би автоматично възстановява баланса на нервната си химия чрез сапунения цикъл. Сами по себе си сапунените сериали са професионално сготвени игрови симулации (като по Bredbury) запълващи дупките за изплъзващата се от сомата на домакинята радост - подхранващи механизмите на зависимост от състояващата се като по чудо радост (в нея, около нея, достижимо близо до нея). Радост породена от никъдето на архетипите - това не е нужно да бъде съзнавано - важно е да се влиза в цикъла на предпоставките. За улеснение той се нарича принцип на удоволствието, но пред това обощение се предпочитат хилядите обговорими конкретни неща от сапунените виртуалии - освен това през обговарянето (клюкаренето)можеш многократно да прувеличаваш събитията, стойностите и йерархията на важността и това свойство въобще не бива да се подценява в предпочитането на конкретното пред обобщението Дотук нищо ново. Нататък също. или се изпитва удоволствие от самото говорене за проблемите, които лесно покриват изцяло нужния на домакинята свят. Средната домакинска радост е затворена от конкретности. Клюкаренето е като градската канализация - затворен цикъл както казват в "Бразди". Подсъзнателно на домакинята е ясно защо, кога и как ще свърши, но сладостта тя добива в цикъла - той носи илюзията за никога несвършващо (забравената смърт просто изчаква своят единичен момент). Радостта избухва или носи домакинята нагоре, или я крепи на номинално равнище - само надолу не отива, защото там е смъртта, а тя рядко показва радостта от приема, който ни оказва. Танцът на парти е например нагоре. Разбира се, при електронно подхранваната радост има толкова танци, колкото танцуващи, но посоката е общо взето нагоре. Радостта избухва и носи неизговоримото си послание върху химическото летящо килимче - това не е ритуалният или народният танц. Ритуалът не е презумпцията за танцуване и народното веселие не е презумпцията за скупчване на народ на едно място - отделянето на двете понятия е признак за по-интензивно и да речем непосредствено доставяне на удоволствие. Не че не можете да извикате дъжд, но целта е сам от дъжд да се превърнеш. Flying High, егн - посока нагоре, нагоре - всеки призовава химическите сили в полза на радостта си. Думата единение се появява твърде често, стои по флайъри и в устите на танцуващите, но и тя е с променен смисъл, защото танцуващия с химия е едновременно най-приобщения и най-самотния - безморално съчетание на единица и цяло, аз и ние, земя и вселена. Нерядко химическата радост донася познание, трудноизразимо чрез думи от самия получател. И не може да даде посока на познанието, идва от незнайно как, както танца и радостта отиват незнайно къде. Ръцете са вдигнати, краката пътуват, карат се велосипеди и нерядко сме със жълтата фланелка - за награда на суетното еженощие. Екстазът бумти в теб, ще изскочи през очите ти, общия пърформанс е лоша хипербола на уличната блъсканица и пътникопотоците във видимите граници. Подскачащите не надскачат Юрий Гагарин, защото химическото в радостта има химически граници. Тази радост е обикновено продължение на домакинската радост - нещо като смяна на караула за денонощието. Подскачането не е, за да смени нещо, а за да запази статуквото, както домакинята пази своето през сапунения цикъл. 2. Как се става авангардна домакиня (оксиморон) Преди да умре домакинята има да свърши ред важни неща, наречени домакинстване. Моят приятел Марин също има да върши някои важни неща и доста често - един вид също домакинства. Но той домакинства само своето тяло (ако вземем старата йерархия тяло - дом - държава) без да има сили да домакинства дома - да не говорим за по-нагоре. Домакинята сякаш стои по-високо от моя приятел Марин. Но това е историческа заблуда, защото ценността на тази йерархия отдавна се е загубила. Преди смъртта радостта и хедонизма (в най-широкия смисъл на хедонизъм) са единствени регулатори на недоволството от наказанието да си домакиня. Най-много от рекламите са за олекотяващите домакинското битие фетиши, но и партито не може да поддържа статуквото на танцуващия безкрайно дълго. Би ли могла домакинята да прекрачи границата към електронното издигане и би ли имало полза от това. Първо - желанието не е насочено натам. Чрез нейния цикъл удоволствието е осигурено, амплитудата успокоена. Второ - има недоверие към липсата на завръзка - развръзка в танцуването на парти. Завръзка - развръзка е крепителния стълб на домакинята и нейния живот. Ако я няма тази амплитуда го няма и принципа на удоволствие. Така, макар толкова да си приличат в цикличността, танцуващият и домакинята ще запазват режим на отстояние - и най-важното тук е нежеланието за промяна на мястото.