Не може да се избяга. Рано или късно...пак стигаш до там, от където се опитваш да бягаш.Не ти е за първи път...не бягаш за първи път. И винаги безуспешно. Знаеш ли защо? Нещо твърде тежко е заседнало в теб...и те влече като водовъртеж...само малко да престанеш да въртиш педалите и вече те е завъртяло...дръпнало те е. И затова хората като главами въртят педалите и напрежението се качва и качва...стига на ръба...е ...не може вече. Анонимен....изплачи се батка и спри...замисли се от какво бягаш....и разбери че бягаш от себе си...от този, който е "насаден"...във теб като страж на обществото, който от вътре те тероризира...и те мъчи....който те кара постоянно да бъдеш раздвоен в чувствата си и мислите си. И бягство от него няма. Първата задача на Човека е да осъзнае Бога.Отец си. Но това не се "практикува" лесно, защото такава практика не съществува. Ти трябва сам и без ничия помощ да се докоснеш до това, скритото, което църквата така е опорочила...че само като чуеш за бог...си готов да избягаш надалече....чак и на мен ми се повдига. Ако някой пита какъв е смисъла на живота, отговорям...Да познаеш Бога...една истина...която и децата знаят...преди възрастните да им набият знанията са училище, за трябва и не трябва, за името им...за семейните и скучни истории е за обществените идеали.... Децата знаят що е БОГ...но не си задават въпроса за него. Именно затова не си задават въпроса за Бога...защото те самите са богове. Вижте едно дете...колко е красиво...то няма представа за Бога, за парите...за парното...за водата и за учението...за образованието...не си скубе веждите...да да изглежда красиво.. то е красиво именно когато е естествено. А не като ...теб....като племенницата ми, която чете зад гърба ми какво пиша...преди малко си скубеше веждите...не я питам къде си хвърляше космите от тези вежди....ха ха х ах а И тя се смее сега...защото още не се сблъкала с тези проблеми....млада е още и не осъзнава какви изпити от живота трябва да вземе. А после....рано или късно идва келнера...със сметката и казва: "Сметката моля...плащайте!" И тогава ...почва бягството от контролата в трамвая,от келнера със сметката...от работа и работното време...от инкасаторите...на всичко....... Никой не обича инкасаторите...всеки иска само да взима и да не плаща...... Ама така в живота не дават... Главния инкасатор в живота е смъртта. От него бягство няма...и почва една гоненица...не ти е работата. И почват едни тръшканици...едни преструвки ...едни лицемерни истории....ходи на гробища и ще ги видиш... А живота извън гробищата си тече...и извън теб...живота си тече....буря в чаша вода.....от която нищо не става и няма да стане. Бягството е неуместно...даже е смешно. Спри и изживей...ти не си първия .... За теб ще е нещо ново.... Няма да бъдеш и последния... Спри и не бягай...изживей без да хленчиш.....