Как да спра на едно място? Как да намеря своето спокойствие, своята мъдра хармония? Все някакви чувства - горящи и нагло натрапващи се, ме преследват... Все подхващам разни връзки - някои дори само със съзнанието си... Не желая никак да се обвързвам, да завися - но и очаквам някого, с когото да споделя истинския си живот... Обичах до изнемога онзи, който пръв ме пожела. Сетне - превърнах сърцето си в лед - защото пак той така пожела. Обичах няколко безмерно безценни хора - онези, които са с мен и без телата си... Но дяволски искам и тяло. Негодувам към самотата си, а не желая да бъда иначе, освен сама... Усещам се озверяло слаба, и същевременно - по-силна от абсолютно всяка друга жена... Тази безкрайно-затворена спирала ме опива, изпива, и единствена - ми дава живот.