Не е така. Всичко има значение, защото то Е. И МУЛЕТО съществува. Друг е въпросът, кое МУЛЕ аз или ТО или някой друг вижда...познава...И тази твоя сянка, която е тук и пише, която си прави упражнения по манипулация върху мен, тя може да е дори по-близо до твоето "МУЛЕТО Е", отколкото подозираш. Не ме приобщавай, у-сети МЕ. Защото, честно казано, ти само си мислиш, че си минал "границата". Да, минал си една граница или много граници, но това, което не осъзнаваш, е, че си докоснат, но не и осенен. Защо мисля така? Заради капките високомерие, които които се просмукват през думите ти. Заради агресивната настойчивост, с която упорстваш да вплетеш мислите и усещанията на другите в "твоята" смислова ниша. Какво ти липсва? Любов. Не земната любов на човешките същества, тя е силна, болезнена, субективна...Липсва ти усещането за Божествена любов, която е лишена от емоционалност и избирателност. Обаче, никой не може да бъде Бог, ако не е бил ЧОВЕК, даже и да се нарича МУЛЕ. МУЛЕ е само метаморфоза. Няма малка болка. Малка страст. Малък свят. Не казвам, че е лошо. Просто у-сет за теб. Може би дори ми харесва...но това всъщност съм си го измислила... :-)