Емоционална реакция на човек ,който е подложен на неуспехи ,неудачи...почти непрекъснато.Така ,кратичко обяснено на езика на лаиците /каквато съм аз/,нека психолозите го разяснят по-точно. Какво става ,когато каквото и да подхванеш все не ти върви и то завършава с неуспех...В крайна сметка се затваряш в себе си ,ставаш черноглед,проявяваш даже и открита агресия...често дори ,към нищо незаслужилите я....Прибираш се в къщи сред поредния неуспешен ден.....набиваш децата ,скарваш се с мъжа /жена /си,трошиш чинии.../примерно!:))/ и светът ти се вижда гаден! Защо става така?С какво да избегнем това емоционално състояние ,което ни прави непоносими дори за себе си? Може би целите ,които си поставяме трябва да са по-реалистични,за да избегнем провала?Или е нужно самопознание?Но не всичко зависи от тебе,а къде е мястото на другия?