|
1. СТРУКТУРА И ДИНАМИКА
Лъжата е социално явление, което има определен място в системата на обществените отношения и личностните взаимоотношения между хората. Този факт не винаги и не от всички се вижда, разбира се и признава. Тя е пренебрегната от теорията едва ли не в същата степен, в каквато е разпространена в практиката. Този парадокс има своите основания. Практическата популярност на лъжата се определя преди всичко от нейната функционалност и многостранна и директна ефективност. Едва ли е възможно каквото и да било съмнение в непосредствената практическа резултатност. Тя е твърде ефективна дори, когато се късае за търсене на истината, а в някои случаи може да бъде единственото средство за постигането й.
Лъжата е универсално явление. Няма човек, които да не лъже и ако срещаме хора, които ни уверяват, че никога в живота си не са лъгали, то тези факти свидетелстват или за твърде ограничено трактуване на лъжата или за прикриване, с цел постигане на по-голяма социална желателност.
Този род факти напомня един много показателен анекдот за живота на Фридрих Шилер:
Още от най-малка възраст великият поет се проявявал като много весел и остроумен. Той давал тон в игрите със своите другарчета. Веднъж някакъв човек влязъл в двора, където играели младият Шилер и неговите приятели. Децата се карали, спорели, а сред тях спокойно се разхождал Шилер, който държал в ръцете си някаква книга.
- Защо се карате? – попитал ги възрастният човек.
- Обзаложихме се – отвърнал Шилер, - че който каже най-голямата лъжа, ще получи тази книга. А сега се караме, тъй като всеки от нас счита, че е успял да каже най-голямата лъжа.
- Не ви ли е срам да се занимавате с такива глупости? Когато аз бях малък, лъжата между децата изобщо не съществуваше – казал възрастният човек.
- Браво! Великолепно! – извикал Шилер и тикна в ръцете му книгата – Вие печелите нашия облог. Напълно заслужихте наградата.
Проблемът за лъжата винаги е заемал важно място в социалния живот на човека, в съзнанието на хората, във философско-етическите и религиозни учения, в такива науки като етиката, логиката, психологията. Същността й се търси в нравствената област, в морала на отношенията. Но това е нейното проявление. Същинската природа на лъжата е психическа, защото без психичната субстанция тя би била пълен абсурд.
Защо хората лъжат? Коя е причината, която ги подтиква? Винаги ли лъжем или само в определени ситуации? Какво представлява лъжата и какъв е нейният механизъм?
Има много трактовки за явлението лъжа. Велитан я определя като “измислица или изкривяване на истината”; Щерн – “съзнателно неверно показание”; Лурия – “особен вид мислене”. Леон Леви казва, че лъжата е “преднамерено несъответствие между това, което човек казва и това, което действително чувства и мисли”. Тези определения имат описателен характер, защото до сега не е изяснен механизма на това явление, не се знаят неговите структури.
За да се обясни психичния механизъм на феномена лъжа, създавам един абстрактен модел, една теоритична постановка, едно определение на това, какво представлява лъжата.
Лъжата е основен защитен механизъм, с динамична структура в съзнанието и проявяваща се чрез полето на проявление на несъзнаваното.
Формулировката която давам, се състои от три части:
1. Лъжата е основен защитен механизъм
2. Има динамична структура в съзнанието
3. Проявява се чрез полето на проявление на несъзнаваното
Анализирайки всяка от тези части, аз ще потвърдя или отхвърля правилността на предположението.
За да обясня механизма на лъжата стъпвам на нещо доказано и познато, а именно теорията на Фройд за динамичния модел на психичния апарат и трите му елемента – То, Аз, Свръх-Аз.
ЛЪЖАТА Е ОСНОВЕН ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ
То е примитивната, несъзнавана основа на психиката, доминирана от първичните нагони и подчинено на принципа на удоволствието.
Азът е подчинен на принципа на реалността, играе ролята на водач в нея, може да се приспособява и променя. Тясно свързан е с несъзнаваното и играе ролята на посредник между То и Свръх-Аза.
Свръх-Азът е съзнанието, разбирането на индивида на нормите и правилата. Фройд го нарича съвест или цензура. Дейността му е несъзнавана.
Всеки човек има потребности и смисълът на живота му се съсътои в тяхното задоволяване. Задоволяването се осъществява посредством Аза. Той е връзката между То и Свръх-Аза. “То” казва какво иска, Свръх-Аза дали е позволено или не, а Азът балансира между тях, за да не се създава напрежение. Балансът се съсътои в това да се задоволи потребността на То без да се нарушат изискванията на Свръх-Аза. Има три възможни варианта във взаимоотношенията между трите психични елемента:
1. То има потребност, Свръх-Аза позволява – Азът е спокоен.
2. То има потребност, Свръх-Аза не позволява – Азът е тревожен. Създава се напрежение, защото потребността не е задоволена. Тя може да намери проявление в друга посока (като сублимация) и да се изтласка. Това не означава, че е забравена, защото в несъзнаваното продължава да си съществува като потребност. Много изтласкани и незадоволени потребности са в основата на неврозите.
3. То има потребност, Свръх-Азът не позволява. Невъзможността да се задоволи потребността и да се получи удоволствие, предизвиква фрустрация и засилва напрежението в Аза. За да го премахне и възстанови равновесието, без да влиза в конфликт със Свръх-Аза, Азът си изработва си изработва специална форма на психична защита, т.е. изработва си защитен механизъм, наречен лъжа. Той е основен, защото е свързан с инстинкта за самосъхранение. Среща се и при животните, но се изразява невербално, чрез различни лъжливи действия, обезпечаващи сигурността на дадения вид.
Децата от най-малка възраст използват лъжата без да я съзнават. Служат си с нея инстинктивно, за да удовлетворят дадена потребност, предпазвайки се от евентуална заплаха. Наскоро по телевизията даваха едно предаване на Би Би Си. Във Великобритания се провежда мащабен експеримент, който е започнал през 2000г. наблюдават се 25 деца от различни карища на страната. Експериментът ще продължи 20 години като целта му е да се види как различната семейна и социална среда ще окажат влияние върху формирането икм като личности. Откъсат, който даваха е част от експеримента. Децата са на 3 годишна възраст. В стаята е едно от наблюдаваните деца с майка си. Пред него има торта, която то украсява с помощта на родителя. По сценарии майката излиза от стаята, за да повика останалите членове на семейството, а на детето е казано, че не трябва да яде от тортата. То разбира се обещава и няколко секунди след като майката излиза се двоуми, след което си хапва. На въпросът опитвало ли е тортата малчуганът отговаря с отрицателен отговор. Експериментът е направен с всички наблюдавани деца и всичките реагират по един и същи начин – хапват си и след това отричат.
В училищна възраст лъжата е осъзната. Ученик получава слаба оценка. За да предотврати евентуално наказание от страна на родителите, на въпроса изпитван ли е отговаря отрицателно. Лъжата е породена от факта, че детето не си е научило уроците, защото е задоволявало по-близка до природата му потребност, а именно играта в най-различните й проявления. Това влиза в противоречие с Аза на родителя, който иска детето му да получава само добри оценки. Но това е негова потребност, а не на детето. Следователно Азът на родителя оказва натиск върху Аза на детето. Същото наблюдаваме и в примера с тортата. Родителят забранява на детето да я опита, а то иска. Двата Аза влизат в противоречие. За да се избегнат конфликтите и в двата случая децата излъгват. При малкото дете обаче целта на лъжата е напълно инстинктивна, докато при по-голямото е осъзната. В момента, когато отговарят и двамата знаят, че не казват истината. Но това е инстинктивна реакция, защитен механизъм срещу натиска, който им се оказва. Знаем, че на всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. Противодействието в случая е защитния механизъм лъжа.
Втората част на определението – ЛЪЖАТА КАТО ДИНАМИЧНА СТРУКТУРА В СЪЗНАВАНОТО, разглеждам така:
Най-напред структурата. Състои се от:
1. Елементи – трите елемента на психичния апарат
2. Средства за проявление – думи и действия
3. Поле на проявление – съзнаваното
Погледнато дескриптивно структурата на лъжата има следния вид:
Самите защитни механизми са специална форма на психична защита, която се изработва от Аза, за да се защитава от нагоните на То и от контрола на Свръх-Аза. След като То, Аз и Свръх-Аз са трите елемента на психичния апарат, а лъжата е част от него, следователно те са и нейни елементи.
Животните използват само лъжливи действия. Хората, като по-висши същества, използват не само действията (например лъгането за топката при футболен или баскетболен мач), а и думите. Следователно лъжата е комуникационен акт. Посредством думите се влияе върху представите, емоциите и въображението на хората. Така включвайки познавателните процеси на индивида, те се насочват в определена посока, като тази посока се определя в зависимост от потребността на този, който лъже. Освен това лъжата, като психичен продукт, е тясно свързана и с физиологията на организма. При човек има и външно проявление – изпотяване, зачервяване, смяна на тембъра на гласа, на силата и бързината на говора, жестикулиране и др. Тези външни реакции зависят от много фактори – типа на характера, емоционалното състояние, тренираност и др.
Полето – това е пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили. Всяко нещо, което съществува има поле на съществуване и поле на проявление. Полето на съществуване на лъжата е несъзнаваното, защото защитните механизми са несъзнателно протичащи процеси. Полето на проявление е съзнаваното, защото лъжата се проявява като защитен механизъм на Аза, за да го предпази от възникнала опасност от реалността, а той е тясно свързан с нея. Всяка лъжа е съзнавана. Дори и малкото дете, когато казва, че не то е счупило играчката или яло от тортата, знае, че не казва ситината.
В динамиччен план проявлението на структурата на лъжата е едновременно.
То иска да удовлетвори потребност, Свръх-Азът не позволява и Азът реагира с думи и действия, за да потуши напрежението. Между отделните части на структурата съществува връзка, която определя нейната динамичност.
Да вземем примера с експеримента.
То на детето казва: “Аз искам”. Желанието е породено от зрителното възприятие на тортата. Майката забранява: “Няма да ядеш!” Азът на детето приема и обработва звуковото възприятие като забрана. Тя (забраната) оказва натиск върху него (Аза). Едновременно с това То продължава да си подава сигнали. Създава се напрежение в Аза. За да избегне конфликта с То и да намали напрежението в себе си, Азът на детето казва: “Няма да ям”. Азът на майката привма звуковото възприятие и е спокоен. Майката излиза. Потребността на То на детето не е задоволена. Няма го контролът на майката и Азът на детето се подчинява на То – хапва си от тортата. Действието е породено от динамиката на процесите в съзнаието. Потребността е задоволена и То е спокойно. Майката се връща и пита: “Яде ли от тортата?” Думите, посредством изградените вече представи и възприятия, задействат инстинкта за самосъхранение. Азът на детео от своя страна включва защитния механизъм лъжа, прочвен чрез думите: “Не съм”. С изказването им и двата Аза са спокойни.
Третата част на определението за лъжата е, че лъжата се проявява чрез ПОЛЕТО НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА НЕСЪЗНАВАНЕТО.
По-горе споменах,че всяко нещо, което съществува има поле на съществуване и поле на проявление. Фактът, че ние приемаме съществуването на несъзнаваното, под силата на думите и на представата ни за него, изграждаме и полето на неговото съществуване. Това поле е толкова голямо, колкото и знанието ни за несъзнаваното. Това, че несъзнаваното съществува разбираме по неговото проявление.
Фройд онагледява несъзнаваното като огромен океан. Този океан включва най-разнообразни съставки. На дъното му има пясък, водорасли, злато, перли и то пуска корени още по-дълбоко към цялата земя от която той е част.
Същото важи и за нашето собствено несъзнавано. То обхваща както психологични факти, така и данни за функционирането на човешките органи. В него влиза информация за наследствеността, състава на кръвта и др. Черпи информация от всичко наоколо. При раждането ни, нацията, към която принадлежим го формира атавистично, а също социалната и религиозна среда, географското разположение и др. Виждаме, че това необятно несъзнавано не може да се проучи лесно. Фройд смята, че то не винаги изплува на повърхността на съзнаваното. Следователно е необходимо някакво “междинно” несъзнавано, способно при случай да се превърне в съзнавано. Тов е така нареченото “То”. Корените на То се намират в общото несъзнавано. Взаимодействието им е много силно. Това взаимодействие определя полето на проявление на несъзнаваното.
Азът на майката упражнява натиск върху Аза на детето като му забранява да яде от тортата. В Аза на детето се създава напрежение, което се предава на То, защото са в динамична връзка. То реагира на този натиск спрямо Аза, защото не е удовлетворен. Реакцията на То спрямо Аза и на Аза спрямо То е полето на проявление на несъзнаваното.
От така изложеното до тук правя извода, че лъжата е основен защитен механизъм, проявяваща се като динамична структура в съзнаваното, чрез полето не проявление на несъзнаваното.
Полето на теорията, която изложих има връзка с полето на природата, защото предположенията ми се потвърждават в практиката. Следователно заключавам, че тя е правилна.
2. ПРОЯВЛЕНИЕ НА ПСИХИЧНИЯ МЕХАНИЗЪМ
Лъжата присъства в обществените отношения и личностните взаимоотношения в най-различни форми. Аз определям два вида основни лъжи, а всички останали са производни на тях.
Първата – е лъжа за себе си
Втората – лъжа за другите
Обяснявайки двата вида лъжа ще ги разгледам в дескриптивен и динамичен план.
ЛЪЖА ЗА СЕБЕ СИ
Психиката на новороденото дете се ръководи предимно от То. Детето живее чрез инстинктите си. Стреми се да си задоволи най-бързо органичните и физиологични нужди, които са напълно егоистични и се задоволяват с помощта на родителите. Но контактът с външния свят модифицира част от То. С възприемането на тази разлика започва диференцирането на Аза. Детето започва да упражнява натиск върху Аза на родителите си, проявяващ се в различни капризи. За него ролята на Свръх-Аза играе Азът на родителите. Той е този, който определя границите на позволеното и забраненото.
Стремейки се да задоволява потребностите си и да изпитва удоволствие, Азът на детето спазва тези параметри. То е добро, послушно, умно. Така го определя Азът на родителите, т.е. Свръх-Аза за него. На детския Аз му е приятно и удобно с този образ и го приема за реален. Растейки, обаче, границите на Свръх-Аза се разширяват. Детето излиза от семейната среда и попада в друга, различна от досегашната. Там се сблъсква с реалността, че не е най-умното, най-доброто, най-послушното дете. Получава се сблъсък между Аз-реален и Аз-идеален образ. Има разминаване между това, което си е мислило, че е и това, което е в действителност. Този сблъск води до дискомфорт в Аза. Как да го премахне? Пуска се в ход Аз-идеалният образ. Фантазният образ, изграден с помощта на възприятията, представите и въображението е необходим на детето, за да може да се адаптира. Залягайки над уроците, трупайки повече знания и виждайки реализацията им в отличните оценки и признаниятио на другите, представата на детето за това, което е и това, което иска да бъде, се регистрира от Свръх-Аза му като реален образ. Той казва: “Да, ти наистина си упорито и умно дете”. В случая лъжата за себе си е представена в лицето на фантазния образ, но премахвайки разстоянието между Аз-реалния и фантазния образ, те се припокриват и лъжата изчезва.
Когато няма подкрепление на този фантазен образ – детето не полага необходимите усилия, за да намали разстоянието между тях и на практика получава само лоши оценки, а другите го окачествяват като мързелив, неговият Свръх-Аз регистрира нереален образ, т.е. лъжа и казва: “Ти не си упорит и умен”. Този нереален образ преминава в Аза и се регистрира и в него като лъжа за самия себе си.
ЛЪЖА ЗА ДРУГИТЕ
Лъжата към другия се формира най-напред като лъжа за себе си. Всеки човек има изграден реален образ за себе си. За да бъде приет и уважаван в дадена социална среда, той играе определена роля, т.е. поддържа определен образ. В дадени ситуации, за да изпъкне и направи добро впечатление се налага да излезе от границите на този образ и да го разшири, създавайки фантазен образ. За това, че той не е реален знае само той, т.е. това е лъжа за себе си. Но този образ е допустим от неговия Свръх-Аз, защото в голямата си част е припокрит с реалния Аз образ. Хората около него, на базата на възприятията, са си изградили някакъв образ за него. Ако фантазният образ, който представя индивида за себе си, не се е отдалечил много от изградения в тях образ, Свръх-Азът им го регистрира и допуска.
Ако обаче същият индивид пусне в ход фантазен образ, който е много отдалечен от изградената за него представа в другите, техният Свръх-Аз приема този образ като нереален и го регистрира като лъжа.
Лъжата за другите се регистрира единствено и само в процеса на общуване.
Двата вида действат едновременно, защото са в динамична връзка, но за да мога да ги обясня условно ги разглеждам отделени един от друг.
Защо малкото дете не може да излъже по-възрастния?
Малкото дете има минимален опит, който се гради на малкото количество възприятия. Те не позволяват изграждането на голям брой комбинации на представи и динамично въображение. Обратно, големият човек има по-богат въз приятен опит, благодарение на който неговият Свръх-Аз може да прави бърза съпоставка между представения от детето фантазен образ и реално съществуващия, да го приеме като нереален и регистрира в Аза на възрастния като лъжа.
Колкото в по-голяма степен е развитието на индивида, толкова повече фантазните образи, които той създава за другите, се приемат от тях за реални. Защо?
Човек, със силно развити възприятия и представи, с динамично и тренирано въображение и задължително с емоционална уравновесеност, има голям контрол върху ситуацията. Паметта и асоциативните му връзки работят на по-голяма честота, по-бързо и възпроизвежда подкрепящи образи и е по-логичен в обясненията си. Умее да държи повече центрове на възприятие във възбудено състояние, което му позволява едновременно да говори и наблюдава реакциите на останалите. Емоционалната му уравновесеност и тренираност елиминират в голяма степен външните, забележими от околните, проявления на лъжата – жестикулиране, изчервяване, смяна на тембъра на гласа, по-бързо говорене и други.
Решаващо значение в лъжата за себе си играе контролът на личния Свръх-Аз, защото той е този, който допуска съществуването на даден образ в съзнанието на индивида.
В лъжата за другите решаващо значение има техния Свръх-Аз, който приема дали да приеме създадения от друг образ в тяхното съзнание или не.
M
и
н
а
в
а
щ
•watch if you're smart!•
|
ПСИХИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА ФЕНОМЕНА ЛЪЖА
