|
|
| Тема |
 Какво мислите? |
|
| Автор |
Aнимaтop (непознат) |
|
| Публикувано | 26.08.09 17:51 |
|
|
|
Дори и да разнищите и разберете напълно от къде идва даден проблем или емоция, как възниква и всичко друго, какво представлява и как можем да предотвратим тази емоция да се изживява непрестанно, ние всъщност не можем да унищожим тези емоции ? Тях ги има . Както е написал/а [ b]kanikani в своята тема. И в крайна сметка възможно е психолозите и психиатрите всъщност да не могат да помагат на хората да се справят с никакъв проблем. Дори да го преивее наново или каквото и да е. Проблемът не идва от спомен дори, а от фактите на живота. Човек, който е в пълен печал и страда все повече от невъзможността да се измъкне от дадени окови в обществото и от личната си скръб дали не остава завинаги такъв и в крайна сметка се самоунищожава? Например той дори е психолог. След като един вид е стигнал до проблясък и напълно е узрял, станал е сериозен до краен предел, че не може да се отърве по никакъв начин от това, не може да се весели по никакъв начин, защото всичко, което изпитва е винаги нещастие, нищо не е в състояние да му даде радост дори капка и то се случва перманентно. Такъв човек изобщо има ли шанс да се оправи. Говорим за перманентно състояние-перманентна скръб и печал, без начини за забавление или веселене. Той не може да се смее или да се весели, както нормалните хора.
| |
| |
| 
|
|
