|
От доста време (години) четем и усещаме за политици, които безскрупулно крадат от еврофондове, от обикновени граждани ( заменка на имоти) и много други...
Същото е и с администрацията, която никога , ама никога не е съпричастна с хората. Не се разясняват правата и ползите на гражданите.
Същото е и с малките фирми, които произвеждат некачествени храни ( четем за сиренето, кашкавала, колбасите). Същите те, които сключват неизгодни договори за работещите с нерегламентирано работно време.
Хората пък се крадат помежду си! При покупко-продажби на движеми и недвижеми имоти и прочие... и всеки иска да прецака всеки...
Оставям настрана дребните кражби, лъжата в рестото и прочие....
Такива ли сме наистина?
Това ли е заложено в българина?
Какви сърца имат тези хора? Това ли ни е народопсихологията?
Млади момичета да се продават за една малка водка...а големите батковци безскрупулно да се възползват от това.
Това е България днес!
Лъжи и измами!
Както казва един мой приятел, не ми пука кой каква душа носи, всеки е подвластен на нагона и парите.
Къде са добрите хора? Има ли ги? Как да ги познаем?
Тъпчем ли ги та и те стават лоши?
Не зная... Това което зная, че в България е страшно!
Нямам покой и винаги съм нащрек. За миг разсеяност и стават грешки, които компенсират с едно заучено " извинявайте" сякаш наистина го мислят, но всъщност е добре отигран трик.
Защо е така? Психологията дава ли обяснения за изродения ни манталитет?
Как да познаем истински качествения човек, за да не го потъпчем от предпазливост и как да не го засегнем предвид всичката пасмина, която ни заобикаля?
Трудно ми е , уморено ми е да живея по плаващи правила, в които нарушението не е съвсем нарушение и може да мине за легално.
Какво според психологията е съвест и има ли съвест в днешно време?
Трудно ми е, нямам покой и изпитвам съмнения към всеки. А не мога така вече. Плановете ми са за държава с ясно установени правила, манталитет, коректност и честност.
А когато и към мен са подозрителни, а това се случва често предвид моята работа, ме съкрушава, ранява и обезсилва. Изгубих всякакъв стимул за нещо духовно и градивно в хората. Новите запознанства, които включват приятелство и близост са изключение, а старите доказани приятели ги пазя като зениците си.
Това ме убива. Убива ме всеки ден и нощ... изцежда силите ми и надеждите ми.....Трудно ми е...
А не мога да лъжа, да крада, да искам.....
Как да се справя?
|
Психология ли е безскрупулността у българина?
