Именно, оня тип Депресиран, за който говоря, е такъв именно понеже е нежелан от околните по една или друга причина.

И те не са виновни - не можеш насила да накараш някого да харесва или обича друг.
В същотото време "жертвата" не е виновна (да речем е грозен човек), със сигурност осъзнантият проблем (а Депресията е сигурен знак, според мен, за напълно осъзнат проблем и не само това - но и за осъзната, дълго обмисляна и вътрешно анализирана безизходица, т.е. нямане на решенение на конкретния проблем).
Казано накратко - човек е разбрал проблемът си, опитвал се е многократно с всички сили да го реши и да промени животът си, но се е убедил, че НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НЕГО И НЯМА НАЧИН ДА СИ ПОМОГНЕ.
Тогава Вярата отлита, изместена от Депресията, подклаждана от неугасваща Надежда.

Изход?!

Ами изход няма, то е все едно да решиш "проблемът с Гравитацията", че да си летиш Свободно.

Можеш да хулиш Бог за несправедливостта му, с което да станеш психопат за най-голяма радост на Тълпата, която обича "от морални съображения" да налита върху слабите (Светлите) и да се гаври с тях до смърт.

Можеш да се "примириш" и да се отдадеш на работата си. Тук проблемът се разширява - от една страна не си Свободен, т.е. обречен си да слугуваш (срещу къшей хляб) на същото това Общество, което те презира, подиграва те, гнуси се от теб, а ти с цялото си сърце копнееш за човек... ; от друга страна - кой може да се примири, че е обречен да НЕ живее??! Ето това последното може да се подтиска с медикаменти (антидепресанти), макар че резултатът е просто апатична агония...

И още нещо, характерно ИМЕННО за днешния 21 век.
Обществото е развалено, напълно и окончателно. Депресията днес, повече от всякога, се проявява именно у най-чувствителните, най-умните и най-моралните, т.е. - у ИСТИНСКИТЕ ЧОВЕЦИ, които ежедневно са насилвани от мнозинството!

***

Съжжалявам за не напълно ясното си изразяване, но така е в края на работния ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите