|
С две думи-агресивна съм! Агресивна съм към другите, но и към себе си. Агресията ми варира от тънка ирония(или самоирония) до тежка форма на откровеност гарнирана със огромна доза сарказъм... в зависимост кога какво мога да си позволя и в какво настроение съм, т.е нещата не са безконтролни, но все пак агресията си е агресия и ми създава някои проблеми при социализирането. Примерно, вбесявам се, когато някой мъж започне да ми обяснява колко е харесван, как бил мечтата на всяка жена, но аз не съм успявала да го оценя понеже не съм била като нормалните жени явно:-) Трудно ми е да ви обясня в такива моменти колко бързо сработва мисленето ми и някак дори да не искам ми идва на ум някоя ужасно иронична/саркастична реплика, от която на събеседника ми буквално може да му прилошае. В офиса пък много ме дразни, когато някой направи грешка и не си признава за нея, а гледа да обвини някой друг за нея, а иначе по 10 на ден казва, че само достойните хора си признават грешките. Е, как да не попитам такъв човек, когато сгреши и се прави на "гръмнат" дали случайно този ден е дошъл на работа и си е забравил достойнството в къщи?!:-) Един пък колега, над 60 годишен е, но се интересува от доста по-младите колеги на етажа в офиса кой с кого живее, кой с кого спи и всякакви неща, които могат да интересуват кака Сийка , но не и човек с претенции за повече от средно ниво на интелигентност. Та този колега все се оплаква, че не може да спи нощем, понеже работата в последно време била много стресова за него. Аз вчера му казах, че от вълнение кой с кого спи, той не мойе да спи нощем и......колегата млъкна. Мисля, че няма да ми говори...поне известно време, но някак не мога да се сдържа да не му го кажа така, понеже той от тънки намеци не разбира...затова не си правя труда да съм особено деликатна.
Млада съм, образована, добре изглеждаща(полагам и доста гфрижи , де), но някак не мога да съм деликатна, да премълчавам някои неща, да се правя на разсеяна, да запазвам респект към събеседника си, когато говори пълни идиотщини. Всъщност проблема ми е, че лесно губя респект към хората, някак ги слагам "под чертата" завиниги, примерно, ако открия, че имат "качество", което не харесвам-примерно правят се на тарикати и гледат да минат между капките или се мазнят на шефа по най-грозен начин. ох...как да преодолея това и да започна да приемам хората такива, каквито са, без да се налага да ги идеализирам, а след това да ги "отсвирвам" брутално?
|
агресивна съм
