|
Значиии на 23 съми главния проблем при мен е че като че ли в мен има 2 коренно различни личности:
1-вата:
Аз съм доста интелигентен/умен и спокоен човек.... както искате го разбирайте, но аз се чувствам много по-умен от хората около мен и това ме убива. Чувството е много странно, даже мога да го сравня с някакъв сорт телепатия, но като говоря с хората, знам какво мислят и ще ми кажат в момента, какво скриват, какво преиначават и т.н. и това прави разговора неприятен за мен. Пробвал съм да задържам уж някакъв интерес от моя страна, но за мен е изкуствено ... се едно да си сложа маска на тъп и да питам "ААаа това нещо как става?" при положение че знам как става. Интересувам се от всякакви теми и попивам информация за света като гъба стига да има кой да ми я дава. Имам приятели с които си общувам супер добре и всичко е ОК, но повечето ме водят до някъв сорт депресия. Говорил съм си с една приятелка която изпитва същото и тя като мен е някак нещастна.
2рата:
Аз съм анархист, но като цяло прикривам тази същност защото горното ми аз е много възпитано, а и уважава другите хора. Т.е. аз не искам да вредя на другите хора, но като цяло понякога ми се правят супер щуротии, като боища, заяждане, базикане със случайни хора, кражби, вандализъм и т.н. уж невъзпитани неща. Като цяло гледам да правя само такива които не засягат особено много други хора, но се чувствам ограничен в себе си, което определено не е добре. Малко страшно ми е като се замисля, да спретна умствения си потенциал в анархистичната ми същност, но просто гледайки глупави хора около мен за мен е дълг да го правя и понякога осъзнавам че много кофти постъпвам с тях, но пък е толкова лесно :0
и така, тези 2 набързо описани аспекта на моята душевност, като че ли са в борба и немога да се откажа от никой от 2-та. Единия ми носи душевен комфорт като задоволява жаждата ми за знания, а 2-рия прави живота ми интересен. Гадното е че като съм с хора от 1-вата същност ми е малко скучно и сковано, а като съм с анархисти, те пък ми се струват тъпички... и така цялата тази ситуация ме кара да съм апатичен към хората. Може би не го описах добре, но като цяло немога да намеря себе си.
Наскоро четох книги на Вадим Зеланд, за контролиране на реалността около нас (нещо като Закона за привличането) ... които работят и успявам да постигна материална свобода: т.е. примерно да печеля пари с малко труд, предмети неща и т.н. ми е ясно че ще ги имам, но ще имам ли душевна свобода? Като цяло виждам промяна и в хората около мен, но е слаба. Липсва им надъханост, липсва им и тая дивотия да пеят да скачат и т.н. Любов няма! Няма и хора с които истински да се забавлявам! Всичко ми е някак сиво и монотонно през повечето време. Щастието ми е на 3 от 1 до 10.
Аз ли съм странен или хората около мен са супер захлупени и притиснати от живота? Какво да правя? Доколкото видях и други хора изпитват подобни неща с живота си.
Моля който има идея как да ми помогне да пише.
Ако имаш идея да подмяташ сърказъм, аре не тука щот е елементарно!?
|
Какво е това? Апатия?
