Ще номерирам отговорите си както ти си номерирала въпросите. 1-ви отговор за 1-ви въпрос, 2-ри за 2-ри и т.н.

1. Аз не съм човечеството. То ще съществува и без мен. Вече около 12 милиона години го има.

2. Не знам какво разбираш под "видим свят". Аз вярвам в един математически свят - прост, красив, завършен и абсолютно детерминиран. Само такъв свят би оправдал всемогъществото на Бог. Необективното в религията са нейните ценности, които пък са нейн фундамент. В действителност те са илюзорни. Добро и зло не съществуват.

3. Ето доказателството:

Използвам една аксиома за Бог (мисля, че никой не би я оспорвал; мисля, че е очевидна): Бог е всичко. От нея следва, че ако изобщо нещо съществува, тогава и Бог съществува. Следва да се запитаме: несъмнено ли е по принцип съществуванието? Целият свят с който сме свикнали е съмнителен. Информацията за него получаваме от нашите сетива, а няма как да сме сигурни, че те ни доставят обективна информация. Дори няма как да сме сигурни в самото съществуване на сетивата. Може всичко да е нещо като сън. Мисля, че ще схванеш идеята, няма да описвам подробно сега.

Но дори при това положение, съществуванието изобщо на нещо остава несъмнено. Достатъчно е да си спомним Декартовото "Мисля, следователно съществувам". Тоест - дали като сън, дали като нещо извън нас светът си съществува. Мога да докажа и други форми на съществувание, но са значително по-абстрактни. Все пак при интерес от твоя страна бих се опитал.

Е, доказахме, че изобщо нещо съществува. Следователно, по аксиомата, Бог като всичко също трябва да съществува. Това е.

4. Филосовски абсолютен Бог - това е Бог-не-личност. По горната аксиома Бог е всичко (просто като съвкупност) и въобще не е задължен да бъде някаква личност. Даже напротив - това че е всичко, и това че е абсолютно всемогъщ - изискват Бог да не е личност. Всички същтности заедно - това е Бог (същностите не са краен брой).

Нищо общо с човек, както виждаш.

5. Точно това казвам - че хората не представляват интерес за Бога. Но според религията, Бог обича хората, както баща обича децата си. Няма никаква логика. Един всемогъщ Бог не би обичал никого. Нищо не би представлявало интерес за него. Това е трудно за възприемане, ако мислиш за Бог като за личност. Но ако разбереш, че не е личност, тогава липсата на интерес у него вече не е странна.

Психологията и Бога. Връзката се прекъсва поради разликата в същностите на човека и Бога. Човекът е краен. Бог е безкраен. Човекът е крайна част от безкрайния Бог. От математиката знаем, че всичко крайно, сравнено с всичко безкрайно, е безкрайно малко. Тук се вижда разликата в същтностите. Целият набор от понятия с които разполагаме се оказва безполезен за описание на атрибутите на Бога. Що се отнася за създаването на Вселената - самата ни идея за мотив е неприложима и лишена от смисъл що се отнася до безкрайния Бог-не-личност. Тук се къса връзката с психологията.

На последният ти въпрос. Светът върви, както Бог го е програмирал. Въпросът - защо е избрал точно така - е безсмислен поради причини, които вече споменах. Може човекът до когото спиш една нощ да полудее и в съня ти да те заколи. Всичко може да стане. Ако падне метеорит и убие някого не питаш защо, но ако човек убие друг - питаш.

Казах вече - в света добро и зло не съществуват. Те са илюзия породена от животинското ни чувство за болка и радост. Съществуват само събития. Те сами по себе си не носят стойност на добро и зло. Дали ще умреш от естествена смърт, дали ще те убие метеорит или човек, е все едно и също. Но трудно би го разбрала - то подлага на съмнение свободната ти воля.

Тя е илюзия, както доброто и злото. Всичко, което ти се е случило до момента е оформило твоята личност. Миналите събития в живота ти изцяло предопределят решенията ти. Нямаш как да се бориш срещу това. Ти дори не можеш да мислиш за настоящето, а само за миналото. Имам предвид за настоящето като момент, като граница. В един кратък миг, ти още не си осъзнала какво всъщност се случва. Настоящето е като мираж - като стигнеш там където мислиш че е, то се отдръпва по-нататък. Все едно да гониш сянката си.

Аз съм се опитвал да догоня в мислите си настоящето. Давам ти гаранция, че от такива опити човек може да полудее. Колкото повече опорства - толкова повече лудоста му е в кърпа вързана.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni