Всъщност въпроса стои така: С увереност не можеш да стигнеш до никъде. С неувереност - я стигнеш, я не. Истината боли - мъдроста не е за слабохарактерни хора. То е казано: "което не ме убива ме прави по-силен". А също: "няма лесен път до място, където си заслужава да стигнеш".
Преди не казах цялата истина. Несигурноста, страданието,тъгата и търсещият дух може да ти донесат мъдрост, но може и да те убият. Човек трябва сам да избере пътя си (доколкото изобщо е възможно, което не е много ). Можеш да бъдеш тъжен и умен, можеш да бъдеш весел и глупав, можеш да бъдеш тъжен и мъртав. Последната алтернатива не е много добра разбира се .
Аз, такъв какъвто съм, не мога да си представя да не рискувам. Дори ако възможността да успея в постигането на мъдрост е нищожна пак бих опитал. Веселият и глупав нрав ми се струва гнусен.
Някои може да се раждат с бащи милиардери. Може цял живот да живеят добре и да натрупат даже повече пари. Може даже да умрат с усмивка на лицето. И какво? Това ценно ли е? Гнусно е.
Знам, че не се разбира лесно. Много пъти съм бил жестоко критикуван за такива изказвания. Но аз си продължавам да си го отстоявам. Не съм лицемер, няма да си замълча само за да получа одобрение. това също е гнусно. Ето тук една любима мисъл на Айнщайн, по повод на темата:
"Никога не съм мислил за щастието като за някаква крайна цел. Подобна етична база е подходяща за стадо свине."
Истината е, че в нас хората (поне в 99,999%), все още силно преобладава животинското. Днес, в 21-ви век, малко са разумните индивиди, населяващи Земята.
Радикално е твърдението, че щастието е илюзорна ценност. Почти всички нямат даже понятие, че може да се стремиш към нещо друго. А щастието от лицемерието - това ни принизява направо до едноклетъчни.
Та значи това са пътищата - мъдрост или психическа разруха, от друга страна веселие и простотия. Ако имам избор бих избрал първият. По принцип не мисля че имам такъв избор, но това е друга тема на разговор, неподходяща за този клуб.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|