Фиксирам се върху неприятните (за мен) страни на каквото и да е и не спирам да мисля, което ми пречи да се концентрирам върху това, което се случва в момента. Докато съм така, мисленето изглежда най-важното нещо на света, а след това ми се струва ненужно и се чудя защо съм го правила. Не мога да посоча конкретна причина, която да предизвиква това състояние. Случвало се е и преди, но е минавало само. Не мога да се измъкна. Пречи ми.