|
Аз съм студентка 1-ва година и не знам как да се справя с чувството за несигурност.
Не знам дали това, което следвам е специалността за мен; не си знам силните и слабите страни, не знам какво мога и не мога ... страхувам се, че май съм си избрала нещо, в което ми се иска да се реализирам, но нямам качествата за това. Често правя така. Например (за това се сещам в момента) - много ми харесват определени обувки, купувам си ги, защото ми е харесало как стоят на някоя готина мацка, а после се оказва, че не мога да ходя с тях повече от няколко часа. Тоест, не преценявам реално възможностите си, кое е за мен и кое не ... иска ми се да мога нещо, но се оказва, че не мога.
Постоянно си мисля, че няма да мога да си намеря работа (или ако си намеря веднага ще ме уволнят, защото няма да се справя с нея), че няма да мога да се изхранвам, че ще потъна в мизерия. Наистина постоянно, всеки ден.
Отговорностите ме ужасяват - по-точно мисълта, че няма да се справя с тях, че ще се проваля. Ужасявам се от това, че някой може да разчита на мен и аз да го подведа. Нон-стоп ми се въртят в главата сценарии за ужасно бъдеще, за провал, че не мога, че не ставам.
Чувствам се зле. Сякъш колкото повече навлизам в "реалния живот", толкова по-уплашена, тъжна, неуверена и смазана се чувствам, вместо да се развивам и да напредвам.
Няма да пиша повече, за да не стане прекалено дълго. Ще се радвам да прочета коментарите ви, единствено ще помоля да не ми пишете "мисли позитивно" и други такива пенкилер съвети на килограм, пробвала съм и няма ефект.
|
Как се справяме с несигурността
