|
|
| Тема |
 Приемам света черно и бял |
|
| Автор | Kaтя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.04.08 00:18 |
|
|
|
Имам проблем. Осъзнах го от доста време и доста време мина за да го осъзная.
Приемам света само в две измерения - черен и бял! За мен не съществува сивото, нито неговите му отенъци. Така накратко си описвам проблема.
За мене хората са или добри или лоши. Ако добър човек прояви лоша черта от характера си към мен аз вече го зачерквам от списъка. И в следващите пъти когато се сетя за него на първи план ми излизат лошите му черти, а не добрините които ми е правил. Зная, че идеални хора няма, но несъобразителността и личната угода ме нараняват. Много съм чувствителна. Болезнено чувствителна. Имам малко приятели, поради тази причина.
Последния ми проблем беше, когато трябваше да върна учебник на една приятелка. Идеята ми беше да се видим за по кафе след работа вечерта за около час. Е , да ама не познах. Накара ме да ида на центъра, където евентуално един наш общ познат можело да дойде. Отидох на центъра, познатия така и не дойде, приятелката ми дойде и седнахме в кафето. Тогава ми сервира, че трябва да изчакаме една нейна приятелка да дойде, а тя свършва работа след 2 часа. Аз трябваше предварително да знам, за да си планувам вечерта с кой и как ще се виждаме. Възпитана съм (и това ми е проблем) и неможех да зарежа приятелката си в кафенето. Изчакахме и другото момиче и пак ако бях си тръгнала, щеше да е неучтиво. И така едно кафе го пих 3 часа. Изгубено време! Доста се нервирах!
Повярвайте ми не ми се излиза въобще с момичето на което върнах учебника! Само като си представя, че ще пия кафе 3 часа и ми става лошо. И не за първи път ми го прави този номер. Например се уговаряме за кафе, а на самата среща настоява да идем в кръчма. Това ме изнервя. В кръчмата се стои доста време, мирише ужасно и не винаги имам в себе си достатъчно пари за да си позволя вечеря в кръчма. На няколко пъти й казах, че трябва да знам къде и с кой излизаме и къде ще ходим! Но тя си е навита глава, а аз с моето възпитание немога да си позволя да повиша тон или да напусна срещата и да си отида.
Повярвайте ми не ми се излиза повече с това момиче, въпреки, че ми е приятелка и ми е вършила доста неща. Само акто си помисля за нея и се сещам за онова 3-часово кафе и ми става лошо.
Мисля, че обясних подробно за какво става въпрос.
Моля дайте някакви съвети.
| |
| |
| 
|
|
