|
|
| Тема |
 практически въпрос? |
|
| Автор |
lullaby () |
|
| Публикувано | 16.02.08 00:02 |
|
|
|
дуалистичната природа на човек? щото аз не мога едновременно да мисля колко харесвам някой и за неговите недостатъци. нито за себе си мога едновременно да мисля така. виждам или едното или другото в даден момент.
чисто практически наистина ли се получава, че качествата са развити компенсации на негативи и виждайки първото само по себе си свидетелства за наличие на второто. все едно скачени съдове? защото не ми се вижда възможно... да виждаш недостатъците у приятелите си.
показател ли е примерно кофтият характер за много скрити качества или кофти характер си е кофти характер и само толкова?
има теория /мисля на Карл Роджърс/, че човек е компенсаторно същество. т.е. всяко нещо, което той постига /особено значимите неща- например изграждането на характер/ е в следствие на някаква липса или невъзможност. значи "дефект в ефект" е взаимовръзка, не векторно отношение?
просто ми се струва странна идеята зад качество да се крие недостатък. трудно ми е да погледна от тази страна на нещата, но май почнах да осъзнавам, че гледам повърхностно и едностранчиво.
та практиката какво е показала? глупост ли е дуалистичната природа на човек или не?
'Have you completely lost your mind?'
'Well yes, where have you been all night?'Редактирано от lullaby на 16.02.08 00:05.
| |
| |
| 
|
|
