|
|
| Тема |
 Е ли това зависимост? |
|
| Автор | Haвитa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.12.07 18:22 |
|
|
|
Била съм с човек, който имаше проблем с алкохола. Знам как подхождат такива хора: бъди с мен, бъди с мен, бъди с мен, ти си единственият ми шанс да се оправя; после ти набиват канчето, после се разкайват, после обещават, после пак молят.
Била съм и с човек, който има проблем с хазарта. Подходът е същият и върви ръка за ръка с алкохола.
Без да коментираме защо все избирам такива мъже, питам - понеже наблюдавам същия подход у поредния, който не пие и не залага, но постоянно занича под чужду фусти. Бъди с мен, бъди с мен, бъди с мен, ти си единственият ми шанс. После канчето, после ах и ох, не те заслужавам, но толкова те обичам. Според мен и това е зависимост, зависимост от постоянната тръпка да мамиш, знаейки че нараняваш и себе си, защото все пак обичаш. Насовете ме, има ли такова нещо и как се лекува ако е така? Причини да искате: изоставян, разочарован от детските си години, живял в зверска детска конкуренция като му е внушавано че всеки момент ще изпадне от клона. Комплексиран от произход и безпаричие и избиващ кмплекси сега от позицията на имащ (не достатъчно, но поне колкото да изглежа като за завиждане).
А аз... и аз може би съм за лечение вече.
| |
| |
| 
|
|
