Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 23:15 20.09.20 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / Психология Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема фобия
Авторocтpoвъpxa (Нерегистриран) 
Публикувано08.08.07 11:47  



Здравейте.

Не бих казала, че съм некомуникативна или асоциална. Нито че страдам от ниска самооценка. Харесвам се и хората ме харесват. Но се страхувам да говоря пред повече от двама души накуп. Не че изобщо не мога, но някак се притеснявам. Още повече ако ги виждам за пръв път. По-лесно ми е ако са мъже. Най-лесно ми е ако констатирам че ме харесват като жена. Но не се подвеждайте по това.

Обожавам да танцувам пред хора. Особено когато се облека добре. Бива ме в това.

Ако мина край хора и не им направя впечатление, решавам че нещо не ми е наред днес, че не съм хубава. Но и по това не се подвеждайте.

Обичам да съм сред хора, обаче попадна ли в такава ситуация, например на маса, мога да мълча дружелюбно с часове. :) На някои това не им се струва дружелюбно.

Като малка когато имахме гости все ме затваряха. В смисъл ако бяха с деца, играехме в другата стая, ако не - ела да кажеш добър ден и вратата се затваря. Забранено беше да чуя какво говорят възрастните или ако се случи да не могат да ме изолират - забранено беше да се намесвам в разговора или да го прекъсвам по какъвто и да било повод. Това бяха правилата и аз бях ок с тях. Но сега си мисля че може да има нещо общо.

В дет. градина и в училище свикнах да ме фаворизират. И това може да има нещо общо. Попадна ли в нова среда, и сега става така. Вероятно съзнателно го постигам, за да се чувствам добре.

Бях отличен организатор и децата много ми ходеха по акъла, биеха се заради мен, дори родители идваха вкъщи да се намесват - защо да не ми е приятел и тяхното дете, защо да не му обърна и на него внимание. В пубертета обаче никак не харесвах себе си. Периодът съвпадна и със семейни проблеми, чувствах се отхвърлена и нежелана вкъщи.

От пубертета насам почнах да се страхувам от публични изяви - рецитали и пр. Може да има връзка един провал пред публика точно тогава, който се случи в резултат на целия домашен стрес, напрежението, липсата на добра подготовка. И това може да има някаква връзка, аз лично най-вече свързвам проблема с това.

Вече съм голям човек, но не мога да говоря пред хора, особено ако са в полезрението ми. Примерно на оперативка. Или на маса в компания. Не искам да е така, как да се справя?



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* фобия ocтpoвъpxa   08.08.07 11:47
. * Re: фобия Apчeлa   14.08.07 07:57
. * Re: фобия Jumper   16.08.07 18:35
. * Re: фобия socratt   17.08.07 00:57
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.