Виж, не мога да разбера на пълно точно какво искаш да кажеш. Става дума за това, че жена с дефект би изисквала по-малко от мен. Ако имаш предвид външния ми вид ще кажа, че не си прав. Аз никога не съм смятъл, че по някакъв начин отблъсквам жените с вида си (по мое лично наблюдение съвсем не е така а и споменах вече, имал съм имал връзки с жени и в голяма част именно жените в случая са били "първи"), никога не съм се възприемал като неприятен или грозен. Категорично мога да заявя, че не търся красива жена с дефект защото бих имал по-голям шанс за връзка с такава от колкото с нормална заради проблем с външния си вид и съответната му компенсация. Споменах няколко пъти вече, че влечението ми към жени загубили крайници се формира още преди навлизането ми в пубертета, тогава пък най-малко съм се интересувал от външния си вид. Виж просто жена с един крак примерно ме кара да "полудявам" именно защото е без един крак. Ако вземем за пример две еднакви жени на които външния им вид ме задоволява но при едната липсва част от нея аз без да се замисля дори, ще предпочета нея. Имай предвид, че за мен външния вид не играе основна роля при избора ми на жена - ако не броим крйниците де. Проблема идва от там, че чувствата които поражда в мен жена претърпяла ампутация са невероятно силни, по никакъв начин здрава жена колкото и добре да изглежда не може и на половина дори да породи такива. Бях писал вече, че харесвам само определени видове ампутаций и всички останали по-скоро ми действат по начина по който действат на "нормалните хора", пораждат ми исключително силен дискомфорт. Загубата на крйника трябва задължителнително да е придобита в по-късна възраст, в никакъв сулчай по-рождение. По-просто казано не гледам на жена с ампутация на като на партньор който по-някакъв начин да бъде приравнен към външния ми вид от чисто естетическа гледна точка. Колкото до страданието казах го във връзка с това, че хората възприемат "девотее" като садисти а аз просто не съм такъв. Нито във физическия нито в психическия аспект на думата. Не мога да схвана също така защо страстността да е носител на негативен елемент. Какво негативно има в това, че някой получава особено чувство при вида на жена с големи гърди примерно или хубави дълги крака или руса коса или наднормено тегло, в това число и тези като мен? Защо негативния елемент идва именно в случая в който става дума за човек загубил крайник, товест преживял голямо физическо (в това число и психическо) страдание и обречен цял живот на такова? Няма нищо лошо в това да харесваш големи или малки гърди но е абсурдно да харесваш отрязани крака или ръце. От каде идва разликата - в първия случай човека едва ли по-някакъв начин страда от вида на гърдите си но във втория не е точно така. Значи не може човек да хресва някой който е приживял или преживява страдание заради самото страдание. Обаче аз не харесвм такива хора защото страдат а просто ги възприемам като исключително привлекателни.
Ти си ми интересен събеседник, попадъл съм на теб и на други места в други теми и винаги колкото и да съм бил съгласен с казаното от теб, толкова съм бил и против. Твърде религиозен си и отдаваш твърде голямо значение на това. Освен това имам една молба към теб и тя е всеки път преди да побликуваш мнение да го прочиташ поставяйки се на мястото на човека към който е то. Просто голяма част от написаното за теб остава напълно неразбираемо за мен от чисто граматическа гледна точка.