По време "на възраста на любовта" вече одавна бях установил възбудата си към подобни жени. От известно време се опитвам да установя точно кога и как е станало но стигам до единствения извод, че просто то си е така. Просто в един момент се "усетих", че "полудявам" като видя или просто си представя такава жена. Като казах "няма", нямах предвид, че няма такива жени а, че не се срещат. Спомни си колко пъти си срещал/ла жена на която да и личи, че няма един крак. Отам и вероятноста след като срещна подобна жена (която е нищожна) изобщо да се получи нещо от там и извода, че вероятноста за подобна успешна връзка става едва ли не 1:1000000 или с една дума - никаква. За колко години не съм срешнал отново онова момиче - нали се сещаш София е супер малка - случва се да срещна непознат човек който да ми е направил впечатление с нещо специфично в него и от там да го засека абсолютно случайно куп пъти а нея не. Причините: за толкова време (тогава бяхме накаде в края на побертета) е нормално напълно да се променила - примерно, да се подстригала, накъдрила и пребоядисала, да не говорим, че 100% е с протеза, да се е омъжила и има деца. Иначе...