|
|
| Тема |
 семейни бъркотии |
|
| Автор | Alisa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.04.07 18:26 |
|
|
|
Съвети трудно се дават и все пак... някой може да сподели поне опит....
А проблемът ми е :
Развод, две деца , трудни години .. Срещам човек с когото се поражда разбирателство . Разведен с големи деца. Заживяваме заедно под нашия (моя и на мойте деца ) покрив. Децата ми са на 7 и 11 г.Грижим се заедно за тях като най- нормално статистическо семейство. Ходим на екскурзии , на море.. Минаха пет години.Аз от 3 работи започнах да ходя на една. Настъпи осезаема промяна в стандарта ни на живот. Аз се чувствам отново човек , а не робот.Децата си учат , растат. Контктуват и с баща си ....Баща им и новия човек са различни. Бащата е с висше образования , остроумен , забавен.Остана фаворит в очите на големия син.И малкия си го обича , но някак по-балансирано.А новият човек си има неговите достойнства но изразени в друго.И някак си с времето се случи , че малкият син се привърза към новия човек. Приема го и т.н А големият издигна бариера , отчужди се , дистанцира се. Най - лошото се случи , че веднъж след сериозно провинение от негова страна бе `` нахокан`` от новия човек. От тогава изобщо не си говорят. По- лошото е че разбрах , че големият ми син е стаил истинско озлобление и е готов да води битка за да го прогони. А независмо от майчинските инстинкти и пристрастия считам , че не е обективен . В лоша възраст е - 17 годишен. Но не само възрастта е виновна. ....характер... Допускам , че проявява скрита ревност и по отношение на мен. Но не мисля , че това го оправдава.
Питамсе каква развръзка да предвидя. Засега успешно играя ролята на буфер , но се плаша от момента в който няма да съм наблизо....
| |
| |
| 
|
|
