"Постнах" тази тема в клуб "Психоанализа и психотерапия", но после като я прочетах, реших, че може би е по-подходяща за тук, защото третира предимно теоретична проблематика....
Ако сред вас има специалисти може би им е направило впечатление, че заглавието на темата ми е идентично с надслова на една глава от учебник по психиатрия, който все още използват в Медицинска академия. Не съм сложил това заглавие, за да се покажа колко съм чел, а защото искам да проведа една градивна критика не само на този, а и на подобните нему учебници по психиатрия.
Ясно е, че никой уважаващ себе си специалист, не би се наел да постави ясна граница между здраве и болест в Психиятриата. Поради неспособност да се даде определиние за това що е болест, Световната Здравна Организация е предпочела да даде положителна дефиниция за това, що е психично здраве. Определението гласи: "Способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социални условия на средата". Чудесно определение! Като споменахме "биологичните и социални условия на средата", имайки в пред вид екологичните катастрофи и войните, явно няма нито един психично здрав сред световните лидери, но това едвали е изненада за някого. Сега ако дойде Н.Елиас с неговата теория за социалната мрежа и каже, че световните лидери не са паднали от Марс, вече ще стане сложно, но не за това ми е думата... Като се върнем на споменатото определение но СЗО, ясно е че то не ни казва нищо съществено. Що е зряла личност? Какво е нужно на една личност за да "узрее"? Какъв тип взаимодействие със средата се определя като творческо? Какво изобщо е творчеството? Творческа ли е работата на касиерката в "Билла"? Ако не, значи ли това, че тя е болна от нещо? И т.н., и т.н. Аз лично съм убеден, че касиерките в "Билла" са по нормални от мен, въпреки, че съм автор на два превода на научна литература /единият от които публикуван, другият все още виси със страшна сила в издателството/, което уж е някакъв вид творчество! И като стана дума за моето здраве се сетих, че преди година съвсем на шега попълних един психологически тест, който се дава на пациенти в Областните центрове за психично здраве /става въпрос за съкратения вариант на Минесота-теста/. Изобщо не се учудих когато видях, че скалите ми за шизоидия и психастения са силно завишени. Все пак се кунсултирах с приятели специалисти и един от тях каза, че е нормално тези скали да са завишени, защото цитирам: "ти си творческа личност, с по- нестандартно мислене". Какво каза СЗО за творчеството? Че е признак за психично здраве. Ето обаче, че творческата нагласа дава отклонения по скалата за шизоидия! Слава Богу няма толкова некадърен психиатър, който да раздава диагнози единствено въз основа на резултатите от подобни тестове.
Според психодинамичната теория на нео-фройдистите, всеки симптом на психичното разстройство, без значение дали говорим за психоза или невроза се явява неадекватна форма на адаптация /книгата на д-р Менцос по този въпрос е доста приятна за четене/. Е да де, не адекватна, ама адаптация! Адаптацията е реакция на условията на средата. Тези условия са различни при всеки индивидуален случай. Ergo - всеки индивид се адаптира по уникален и специфичен за него начин, който в някои случаи може да се вижда странен за околните, но това не значи непременно, че е не-адекватен.
Разбирасе има много тежки форми на психична абнормност, които са резултат от нарушения на мозъчния химизъм. Те са известни и аз не искам да ги коментирам. Пък и от тая безкрайна тема, дето написих, сигурно вече смятате, че имам резонйорско мислене /специфично функционално разстройство на мисленето, характерно за ядрените форми на шизофренията/.
Въпросът ми е следният: Ако един човек е просто твърде странен /т.е. адаптира се към средата по необичаен начин/, означава ли това, че трябва да бъде смятан за ненормален? Възможно ли е понякога, прекомерно развития интелект, творческият гений или отстояването на твърде високи нравствени ценности да доведе идивида до сегрегация, т.е. - да не може да се впише в обществото на масата. И ако не успее, означава ли това, че този индивид е по-"непригоден", просто защото е по-развит в някакво отношение от т.нар. "среден човек", който винаги е бил вземан за еталон за нормалност.
Да уточня за да няма недоразумения - самият аз не съм нито прекомерно интелигентен, нито притежавам творчески гений, нито спазвам някакъв висш морал. Не съм сегрегиран, сам се справям с живота. Единственото което пречи на още по пълната ми адаптация е, че не мога и дори не зная, как да се държа като мутра, като "гъзар", като "чалгар", като селски бабаит /за по-младите пояснявам, че "бабаит" = "мачо"/ и останалите подобни социални типажи, които се радват на особено уважение в Българското общество. Това ми е проблема. А също и че ако се изпусна пред някоя жена, че съм чел Кант и Фихте, губя всякакви шансове тя да легне с мен.
Ето, типично по фройдистки - с препратка към секса - слагам край на тази ужасно скучна тема!
Vox clamantis in deserto<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Rapid_Fire на 27.10.06 03:31.</EM></FONT></P>Редактирано от Rapid_Fire на 27.10.06 03:33.
|