|
Здравейте! И аз искам да споделя това което ме тревожи напоследък и може би да получа ценни и адекватни съвети. Завърших Социална педагогика и там преминах през някои психологически дисциплини. В общи линий съм наясно с термина Фрустрация и трите му измерения на проявление. Само дето ми се губи определението на понятието фрустрационен праг. Ще бъда благодарен ако ми го припомните.
Преди да започна с изложението на проблема си искам да кажа малко предистория, която е свързана с него. Аз съм на 25 години. Явно заради нечовешките унижения, на които бях подложен през ученическите си години и други фактори съм малко осакатен в социално отношение. Чувствам, че имам проблеми при общуването, но се старая да ги прикривам до колкото мога. Понякога се затварям в собствения си свят на мисли и чувства, говоря си сам, държа се неадекватно и скъсвам връзката с реалния свят. За щастие вече ограничавам тези моменти, защото имах неколкократни забележки от родителите си, а и сам осъзнавам, че правя лошо впечатление и не е хубаво така. Друг фактор е, че работя за ниска заплата и не мога да си позволя да поддържам кола и да харча много пари. Може би заради това имам проблем с жените. Никоя не иска да ме погледне. Почти всички които ме опознават пряко или контекстово ми заявяват, че щом не карам кола и не разполагам с много финанси, значи не може да се разчита на мене и ме избягват. Има и друг момент, които е в по-малък процент, когато просто жената отсреща не ми допада, или е много проста и не ми харесва, това, че няма никакви интереси и цели в живота, или на външен вид е отблъскваща. В общи линии не се получава. Преди около две години се примирих почти напълно с факта, че съм второ качество човек и никога няма да имам жена до себе си. Всичко това ме довежда до жестока фрустрация. Лятото когато тръгна по улиците и се разминавам с по-малко облечени момичета или ако ида на плаж се получава много силни фрустрационени моменти. Тъй като не се усещам и понякога се заглеждам доста брутално ходя постоянно с едни тъмни огледални очила, които съм нарекъл фрустрационен инструмент. Вече до такава степен съм изкривил съзнанието си, че ми се струва, че всяко момиче което ми хване окото ми шепне: “You will never get me. You will never get me. You can give me nothing”
До преди известно време когато ми се насъбереше много сексуална енергия ходех при компаньонки. Не ми е висока заплатата и не можех да си го позволявам много често. Януари и Февруари ходих при една която страшно много ми допадаше. Превърнах се в неин редовен клиент. Ходех веднъж седмично. Доста пари хвърлях, но през това време чувствах един психо-емоционален баланс и уравновесеност. За мое съжаление клубът затвори, а момичето се отказа от този занаят. След това ходих още няколко пъти на такива места. След последния обаче реших да приключа с тази практика. В един бардак попаднах на едно доста красиво момиче, което беше дрогирано до козирката. Почна да ми се присмива на размера на пениса държеше се лошо и неадекватно и в общи линии ме подтисна още повече. Само ми разправяше колко ми е малък и мек. Това като чели увеличи нивото ми на фрустрация към жените и ме озлоби още повече. Говорих и с мой близки приятели ченгета и те ме посъветваха да не посещавам повече такива места, защото ако стане акция можели да ми пъхнат няколко пакетчета по джобовете и аз да опера пешкира за притежание на наркотици и сводничество. Вслушах се в техните съвети, защото са хора с дългогодишен опит и им имам доверие. Фрустрацията ми се задълбочава обаче. Отдавна съм изстинал и не мога да изпитам чувства към момиче, но желанието ме за физически контакт е много силно. Сублимирам като съм издигнал самозадоволяването в култ. Имам си една изкуствена вагина и малка колекция от порно филми. Губя страшно много време за това, даже започнах да осъзнавам, че вече като чели осмисля живота ми. Ако това време го използвах да науча нещо вече сигурно щях да говоря поне още два западни езика. Осъзнавам го, и продължавам да го правя. Дали ми е нужна професионална намеса вече?
По някое време може и да ида до морето и си представям как там ще се побъркам, заобиколен от предизвикателно облечени и разголени жени. Като ги гледам само ще се сещам за предишните моменти на отхвърленност,/думи казани ми от момичета които звучат така: “Уважавам себе си и не бих се занимавала с човек които поне кола не кара; Имам си приятел, гот ми е с него, крайно не уместно и излишно е да се виждам с тебе; и т.н./ за това, че не съм годен да дам на една жена това от което се нужда е и т.н. Всичко това много ме подтиска. Явно изразявам фрустрацията си по втория начин, а именно като се затварям в себе си, да търся причините, да анализирам и общо взето се сдухвам.
Често съм се питал дали фрустрирам, така както едно малко дете фрустрира за играчката си? Дали потребностите от любов и секс могат да се оприличат на потребностите от храна и вода? Нормално ли е това липсата на подходящ човек до себе си един вид да обезсмисли нещата в живота?
Безкрайно благодаря на всички които изчетоха горните редове до тук! Искам до Ви попитам има ли начини за преодоляване на сексуалната фрустрация? Как мога да помогна на себе си? Нужна ли ми е на този етап професионална консултация? Може ли задълбочаването на този вид фрустрация да доведе до неблагоприятни за мен последствия?
Ще се радвам на всякакви критики и съвети!
Благодаря ВИ!!!
|
Как да преодолея сексуалната фрустрация!
