|
Здравейте,
От една седмица се "ровя" в този клуб. Има много интересни за мен теми.
Стигнах до две теми от миналата година по въпроси на паническото разстройство (ПР).
Понеже търся съвет, а и видях колко много хора си мислят (като мен в началото), че са единствени с този проблем и че от срам го крият от близки и приятели, ще споделя повече информация по моя случай.
В момента съм на 49 години. Имам страхотна (като човек и личност) съпруга, две прекрасни и интелигентни деца, които досега (16 и 20 години) не са ми създали нито един проблем), всички в къщи сме здрави. Имам солидна професия, мнооого добра заплата, добър апартамент, къща в провинцията, 2 дка земя в село в планината, до скоро и персонален служебен автомобил. Обичам да чета книги (купувам си по 5-6 месечно), имам няколко хобита.
Защо ви разправям всичко това. Защото при този завиден статус, преди около 2.5 години изпаднах в депресия. Нищо не ме интересуваше, още по-малко радваше, всичко и всички бяха тъпи. От време на време се сещах за нещо, което бих направил с удоволствие и задължително си казвах, че още утре ще го направя. Разбира се това утре така и не идваше. В работата се канех с часове да свърша нещо, което отнема 15 минути и т.н. Уплаших се, че ако я карам така, ще си загубя работата и започнах да търся изход. Естествено най-напред в книгите, откъдето осъзнах, че не съм просто мързелив или уморен старец (чувствах се поне на 60), а съм болен. После опрях до психотерапевт - много добър, но...
Тук ще вметна един много верен анекдот - "Колко психотерапевти са нужни, за да завият една крушка? - Николко, защото крушката трябва сама да иска да се завие". А аз не исках. Постепеннно (1 година) със сеансите (един път месечно), съществена промяна в служебната ми обстановка, и може би времето, депресията отшумя. Станах пак нормален и така цяла година до октомври 2005. Тогава една нощ съвсем неочаквано получих силна клаустрофобична криза (не съм имал клаустрофобия преди това). След 2-3 седмици клаустрофобията започна да отшумява и когато един петък се прибрах от работа с идеята за един приятен уикенд, през нощта върху мен се сгромоляса паническа атака. Изпитвах безумен страх, но не знаех от какво, страхувах се да не припадна, да не полудея, да не се самоубия (няколко пъти поглеждах към балкона на 7 етаж). Задушавах се, сърцето ми щеше да изскочи през гръдния кош, обливаха ме горещи вълни ...
Потърсих психоаналитика си, но той ми каза, че в това състояние съм за психиатър и лекарства и ми препоръча психиатър. Психиатърът почти без да ме изслуша ми постави диагноза паническо разстройство (ПР), обясни ми колки е страшно и колко трудно се лекува и ми предписа 20мг Серопрам дневно, Тритико вечер и Ривотрил при остра нужда.
Започнах да пия Серопрам и Тритико макар, че след като прочетох противопоказанията им в Интеренет си мислех, че или ще откача окончателно или ще свърша като наркоман в клиника. През първите 2-3 седмици бях в постоянна силна тревожност, от която се спасявах за малко само с много ходене. Постепенно забелязах, че ми става все по-трудно да ходя дори по равен терен. Започнах да се задъхвам след двайсетина крачки, сърцето ми биеше ускорено и неравномерно.
Моя позната ми препоръча да се консултирам с друг психиатър, за което съм й много благодарен. Той след като ме изслуша в продължение на 1 час, ми постави диагноза депресия с паническа атака (а не ПР, за което атаките трябва да са с определен брой и честота), спря тритикото, защото „ме удря в сърцето”, увеличи Серопрама на 40мг дневно и ми предписа Ривотрил по 0.5мг сутрин и вечер. Проблемите с умората при ходене и сърцебиенето изчезнаха след 2-3 дни. Консултирах се и с трети психиатър, който живее и работи в САЩ и той (знаейки само за диагнозата и предписанията на първия психиатър) потвърди 100% дигнозата и предписанията на втория психиатър. Моят съвет е НЕ ПИЙТЕ ТРИТИКО, ако не ви го е предписал психиатър, в когото имате пълно доверие. Дори и тогава консултирайте и с друг(и). След два-три месеца се почувствах напълно нормален и след консултация с психиатъра намалих Ривотрила на една доза дневно (вечер 0.5мг). Серопрама, според всички психиатри трябва да се пие поне година. Преди месец реших (след като няколко пъти почти забравях да го взема), че нямам нужда от Ривотрил. Споделих с психиатъра си и той ми каза да го спра. Да, ама не. Първия ден след спирането беше ОК. След втория започнах да усещам зачестяващи признаци на връщане на тревожността – първо по 2-3 минути вечер, после по-дълги вечер и нови през деня. Започнах да сънувам отново неприятните сънища от периода на силната тревожност. След една седмица без ривотрил реших да се върна към него отново, но да намаля дозата и в продължение на 2 седмици взимах по 0.25мг (1/8 хапче) вечер. Състоянието ми се нормализира още след първата доза (не знам дали има и самовнушение, но по-скоро мисля, че не). От снощи реших да разредя осминките през ден и снощи не пих. Тази сутрин се чувствам психически добре. Не ми е тревожно, не ми е тъпо, излиза ми се, работи ми се..., но физически изпитвам познатото стягане ниско в гърлото и между стомаха и гърдите. Ще опитам с тази разредена (през ден 0.25мг) схема през следващите две седмици и ако работи ще продължа да свалям.
Ако обаче НЕ РАБОТИ? Kem.kem беше споменал за MILTAUN вместо Ривотрил. Мога ли да го сменя? Преди предишната депресия пиех Деанксит. Той определено помага при лека тревожност и към него не се привиква (пил съм редовни дози по месец и след тове не съм се сещал за него с месеци), но в това състояние като че ли не действа.
Какво бихте ме посъветвали за спиране на Ривотрила? Разбира се ще попитам и моя психиатър, но практиката ме научи, че в тази област е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да чуя повече от едно мнение.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kapincho на 24.06.06 17:09.</EM></FONT></P>Редактирано от kapincho на 24.06.06 17:15.
|
ПР и Ривотрил - спиране
ПР и Ривотрил - спиране
