|
Това феномен ли е?
Случвало ми се е няколко пъти. Имало е няколко мъже, с които сме били в приятелски, хубави, дори прекрасни, много интересни и пълноценни взаимоотношения. Имали сме общи теми, намирали сме начини да си прекарваме времето добре и да разговаряме, дори нещо много по-важно, споделяли сме лични и съкровенни неща. С една дума, били сме открити и близки един с друг, без да има намеци или намерения за нещо интимно. До един момент, когато нещата винаги са завивали точно в тази посока... започвали са обяснения и желания за другия тип връзка, от тяхна страна.
Никога не можах да прескоча от онзи в този, другия тип връзка, по различни съображения, но главно защото не съм чувствала тръпката, физическото привличане, а и обаянието и непосредствеността на предишните срещи се губеше. Така или иначе, от момента на явния ми отказ, всичко е отивало по дяволите. Така загубих няколко много скъпи за мен хора, просто защото бях откровена и не можех да се преструвам, че изпитвам чувства, които всъщност нямах и нямаше как да изпитам.
Всичко между нас пресъхна, като че ли не е съществувало нищо преди това, по-силно и по-съществено, което да ни свързва. Тези раздели много тежко съм ги преживявала, дори мисля, че още ги преживявам.
Все едно са ме лъгали, все едно са се престрували ... защото на мен ми липсват, а те не могат да преглътнат мъжката си гордост, да направят една крачка назад и да запазят приятелството ни. Не казвам, че си падам по мъже, които ме карат просто да тръпна, напротив, винаги съм смятала, че в основата е доверието и общуването, не само интимната близост, но тук случаите, които описвам са различни. Във всеки един от тях нещата се развиха по еднотипен начин, беше си като зададена формула...
|
мъжете-приятели
