|
Имам един много странен проблем.Мъжа с който живея се оказа най големият песимист който познавам.Целият свят му е крив за всичко.Имал е проблеми в детството си,родителите му са се карали много и накрая са се развели.Той непрекъснато парадира с това навсякъде,постоянно изисква да бъде разбиран и съжаляван.Държи се ужасно с приятелите си и семейството си,крещи им и ги обижда.И аха някой му се разсърдил или му казал че не е прав така да се държи,и той вкарва трудното детство в действие.Тези които му бяха приятели,го съжаляваха,съжаляваха и накрая се отдръпнаха от него,защото той ги разиграва като маймуни..Аз съм единственият човек който има.А аз съм много оптимистична натура ,винаги усмихната.И той постоянно изисква аз да му оправям настроението,да го разбирам,да му прощавам.Обаче напоследък забелязвам,че започвам да губя оптимизъм,усмихвам се рядко,страдам от перманентен страх,за всичко,свежите мисли са отстъпили път на страхове и проблеми,които в голямата си част са насадени от него.Приятелите ми ми казват,че много съм се променила,че не се усмихвам и не се лигавя както преди,че очите ми са станали тъжни и т.н.Отидох на психолог и той ме остави само да разказвам,от душа,за всичко.И ми помогна да разбера неща,от които се потресох.Наистина ли е възможно той да ми е насаждал с годините чувство за вина,вина за неговото лошо настроение,вина че съм му приятелка,пък с нищо не му помагам да преодолее проблемите си,вина че му казвам честното си мнение,когато се разкрещи и ме обиди,вместо да го разбера и да си затрая.Е такива неща.И понеже вече никой не е останал покрай него,той ми създава чувство за вина че искам да го напусна,а той толкова ми бил вярвал и разчитал на мен.Не знам как да се спася от този душевен вампиризъм който ми прилага.Работя по въпроса,но бих искала да чуя и вашето мнение.Мерси предварително
|
Как да живееш с перманентен песимист?
