|
Преди четири месеца се запознах с мъж, в когото се влюбих от пръв поглед и въпреки, че звучи ужасно изтъркано – влюбих се лудо. Четвърти месец съм като болна, защото не мога да си го избия от главата. Стигнах до там, че правя всичко възможно да разваля настоящата си връзка, която е от повече от пет години, просто защото чувствам връзката си като едва ли не изневяра спрямо мъжа, в когото се влюбена. Търся си да намеря причина да се разделя с настоящия ми приятел, въпреки че си давам много ясно сметка, че едва ли имам шанс да бъда някога с обекта на любовта ми / той е женен, баща на три деца /. На 34 години съм, горе-долу здравомислеща и никога не съм си представяла, че мога да изпадна в подобно отчаяно положение, а то наистина е отчаяно, защото правя глупости, които не съм правила дори и в тийнейджърските си години. Постоянно рева, изпаднах в депресия, работата си я гледам отгоре-отгоре, и като капак на всичко най-вероятно ще разруша настоящата си връзка. Мъжът, който ми създаде този проблем се държи меко казано странно – един път ми казва, че за него съм специална, в следващ момент в мое присъствие демонстративно-натрапливо ухажва други жени. И аз се люшкам от една крайност в друга – в един момент съм убедена, че е мой, в друг момент си мисля, че сигурно съм последна глупачка, щом не виждам, че положението е безнадеждно и продължавам да се надявам на любовта му. Искам да се откача от този капан, посъветвайте ме как?
Благодаря на всички, които ще ми отговорят.
|
Влюбена в когото не трябва
