Благодаря много за отговора!

Само да уточня, че май мъничко неясно съм поставила нещата.
"за да си имаш оправдание и да отложиш за неопределен момент нужната преориентация към друг(и), нужното търсене на сериозна удовлетворителна връка." ---
Аз друг човек имам в живота си. Той ми е сериозната връзка с главно "В". Не водя затворен живот пълен със самосъжаление и вглъбяване. Излизам, имам приятели и добри емоции.

Лошото е, че след всичко това аз пак не мога да забравя.
Имам чувството, че ако забравя, то предавам и себеси и него, защото ..не аз не съм от тези повърхностни хора, които днес обичат някой, а утре не. Ей такива глупости.

Предполагам проблемът идва от там, че нещата м-у нас останаха недовършени.. Тоест нищо не се изясни, той просто изчезна. И аз се озовах в ситуацията в която най-малко очаквах.. -изоставена от някой, на който си вярвал най-много.

И пак да повторя, да си влюбен в някой и да обичаш някого са две различни неща. Аз просто го обичам като уникалното човешко същество, което е той за мен. И тъй като нямам обяснение - съответно съм склонна да си измислям извинения за него, защо е изчезнал. С разума си осъзнавам, че е изчезнал защото просто не му пука за мен, но не мога да се накарам да го повярвам. Не знам как да го обясня. Точно това искам да постигна, да повярвам, че ме е зарязал защото не му пука, и да съм в мир със ситуацията. Защото не мога да продължавам да живея с въпроси от сорта, "дали, ами ако" и т/н. Тези са въпросите които държат ситуацията незавършена за мен и не и позволяват да остане в миналото.

Казвам ги тези неща не за да ви отекчавам, а за да разберете по-добре ситуацията, за да можете да ми дадете обективно мнение.