мислех си че така ще си умра...благодаря ви за куража.и аз незнам как стана,но от тогава живота ми се промени.затворих се в себе си,вече нямам приятели,семейството ми едва ме търпи...трудно им е да разберат че немога да излизам а те искат да водят нормален начин на живот.преди бях друга общителна,весела...сега ми се струва че това е бил някои друг,неможе това да съм била аз.но сега когато прочетох и други мнения,варианти за лечение и разбиране почуствах лъч надежда,че има начин.до момента където и да търсех помощ все ми даваха успокоителни от които ми се спеше,но паниката си оставаше вече се бях отчаяла и...попаднах на вас благодаря ви,благодаря от сърце страхотни сте.целувки за всички върнахте ми вярата.