Живейте живота си, подигравайте се на това състояние, като учите и спортувате интензивно. Мислете хубави неща, така ще побеждавате лошите мисли и страховете. След интензивно спортуване и учене, почивайте добре и хапвайте както си трябва. Когато лошите мисли се появят си кажете: "Аз съм добре, това е просто илюзия, ако найстина бях зле щеше да ме боли, да се задушавам и да не съм в това добро състояние в което съм." Може да имате чуство, че не ви достига въздух, то е заради страха, тялото ви получава нужда от повече кислород за евентуално бягство или бой.:) Но това не е задушаване, ако се задушавахте нямаше да можете да стойте наедно място и щяхте да се гърчите и да хлипате. Ние нямаме подобни проблеми значи не се задушаваме. Сърцето ви спира или получавате сърдечен удар, това е най-често срещаното чуство, но то дори не е чуство, а илюзия. Ако имате сърдечен удар ще имате гигантско присвиеане в областта на гръдния кош с режещи болки в средата от към лявата страна и няма да можете да дишате изобщо, при вас няма подобно състояние, вие сте с перфектно сърце. Хора, който имат реални физически проблеми не изпитват такъв страх, те гледат реално на проблемите си. Ако получавате Сърдечен удар последното нещо за което си мислите ще е страх, ще мислите трезво. Ние не страдаме от рак на мозъка, зацото можем да ходим да тичаме да виждаме. Лошото е че нашето състояние е една подигравка с хората с реални физически проблеми и увреждания! Ние сме здрави силни и умни хора, а страхът ни е пленил и ние не знаем какво да правим. Хората с реални проблеми ни гледат с насмешка и ненавист.

Ще ви няколко от свойте страхове:
1-во Страх от падане от високо.
- едно момче което не познавам скочи от седмия етаж и се размаза на паважа до входа ми. Целия квартал го разду и всички почнаха да говорят: "Милото момче.", "Тоя сигурно е наркоман." и т.н. Аз обаче нали съм в състояние на ПР и почнах да мисля по-ония начин. Гледам прозореца и си казвам сега ще скоча без да искам, тялото ми ще скочи, без да искам и т.н. Майка ми отваря прозореца да се проветри и аз изпадам в ПР и почвам да се потя и пулса ми се качва, кръвното ми играе ганкино и т.н. И тогава се сетих нещо. Нека си представя, че живея на първия етаж, колко смешно е да скочиш когато живееш на партера. И ме изби един смях и отидох на прозореца погледнах, поех една дълбока глътка въздух и се загледах в света около мен, казах си: "Как моге да се страхувам от нещо нереално? Тялото ми не може да се движи само, то се контролира от мозъка, а той си ми е наред. Аз съм мозъка си!" И така този страх изчезна, появява се, но изчезва веднага щом си представя това. Страхът също се страхува. Страхува се от хубавите мисли!
2-ро Страх от задушаване.
- започваш да се страхуваш, че ще се задушиш , обаче задух няма...той не съществува и когато си представите човек, който се задушава ще видите че вие не се чуствате като него, вие си го представяте.
3-то Страх от Сърдечен удар и спиране на сърцето или внезапна смърт.
- Казах ви как изглежда човек които има такива проблеми. При споране на сърцето следва внезапна смърт, играта свършва и вие няма да разберете нищо.:) Няма смисъл от този страх за да се случи трябва да имате предпоставки подобни на сърдечен удар.

Стаховете са най-разнообразни и се появяват от нищото, трябва да преборите, колкото се може повече страхове и да преборите най-накрая страха от смъртта. Забравете лекарствата. Това което еи се случва е много просто, нарича се живот!:) Вие си дишате съвсем нормално, сърцето ви тупти, а земята се върти! Сигурно имате топка в корема....това е от напрежение, там се е събрало кръв за да може да не ви се случи нещо ако случайно бъдете ранени при бягство или бой. Това което се случва с тялото ви е че то се подготвя за ситуация "бий или бягай"...всичките тези симптоми са автоматични с цел да ви предпазят. Ние хората още не сме еволюирали до нивото да се справим със страха, ако го направим живота би бил много по добър. Може би единици са тези който са го направили, а ние сме тръгнали по този път. Онези нормалните са на по долно евол=ционно ниво по отношение на страха, те още не са го осъзнали и преживяли, на нас ни остава да го победим. Аз предлагам на тези който са в нашето състояние да преборят страха и след това да правят деца, защото така може да отпадне генетичната и поведенческа зависимост от ПР, пък и ще може да се радвате на детето два пъти повече. И не забравайте когато един живот се заражда в корема на майката, учените са открили, че сърдечния ритъм на детето се "учи" или предава от този на майката, което по-нататък може да излезе и причина за наследство на ПР. Ако сте преборило страхът, едва ли ще има такива проблеми.