|
|
| Тема |
 Май страдам от хомофобия |
|
| Автор |
Cтaниoл (член) |
|
| Публикувано | 22.02.03 20:14 |
|
|
|
Любезни и не дотам любезни клубари (от други клубове) ме убедиха, че май имам действително проблем с хората с хомосексуална ориентация. След хубавите ски днес с удоволствие се намърдвам за малко във вашия клуб, че нещо не се разбирам.
Значи, на близо 45 г. едва ли мога да смятам, че ще се променя в нещо. едва ли има човек, който сам себе си би смятал за тесногръд, ограничен и пр. Ще намеся и понятието толерантност, тъй като винаги съм се смятал за доста по-широко скроен от околните си. Специално по темата за хомосексуализма, макар че е явно свръхекспонирана навсякъде, винаги с разум и на думи съм заявявал пълната си подкрепа за всевъзможни каузи в тази връзка.
Наскоро обаче с известна изненада и за себе си установих, че като стане дума за възпитание на деца, толерантността ми като че ли свършва. И като се замислих - няма никаква причина за това, освен да е фобия в тесния клиничен смисъл на думата. Наистина изпитвам страх, граничещ с паника и ужас даже като си помисля, че би трябвало да е в реда на нещата да кажа на сина ми - както ние с мама се целуваме, така и двамата чичковци се обичат и се целуват. Не може да ми се пречупи езикът.
В живота нямам никакъв проблем с хомосексуални, когато контактите са служебни. За извънслужебни контакти обаче не си и помислям (бира, парти или нещо от сорта), пак същия страх. От какво? Нямам разумно обяснение, а като се поровя в паметта си - за детство и юношество - също не виждам какво може да причини това. Родителите ми са лекари.
Единственото, до което стигнах в самоанализа си, е някакъв страх от хиперсексуалност. Май така възприемам хомосексуалните - като хора, мислещи само за секс. Това ли ми е проблемът, или причините са по-дълбоки? Къде да ги търся и имам ли шанс да се пречупя в себе си, да ги възприема по начина, по който възприемам наличието на не-бели хора (т.е. съвсем естествено и в реда на нещата).
За съжаление хората от другите клубове са склонни да те обвинят; един вид, щом си хомофоб - за разстрел си. Вие като психолози склонни ли сте да виждате в това проблем и съответно - да търсите начин да ми помогнете, вместо да стимулирате хомофобията ми (ако я има, разбира се, но аз така го усещам). Щото е ясно, че като ми се нахвърлят, фобията ми много бързо преминава в омраза, а оттам до действията е една крачка.
| |
| |
| 
|
|
