|
|
| Тема |
 на сериозно за разбирането между хората. |
|
| Автор |
lmBlack (hladnokryvnia) |
|
| Публикувано | 26.03.02 00:01 |
|
|
|
Какво пречи на хората да се разбират?
Този въпрос съм си го задавал често, откакто прочетох "Градът" на Артър Кларк, а това беше доста отдавна.
Проблема е , че някои хора считат единствено себе си за универсално мерило за правилност във всичко и дори не се опитват да погледнат през очите на човека срещу тях, не се опитват да почувстват неговите чувства, не се опитват да усетят неговите мисли, е как тогава да го разберат ?
Щом виждаш само маската на човека и не се опитваш да разбереш какво стои зад нея, приемаш маската за същнтостта на човека, а това далеч не е истината. Да правиш някакви изводи на база повърхностни впечтления и да ги приемаш за фундамент на отношението ти към даден човек според мен не води до разбиране, а до грешна предубеденост, която пречи да видиш човека в неговата цялост, с неговите добри и лоши страни и да го приемеш такъв какъвто е в цялото му разнообразие.
Да си обзет от фикс идята да го направиш свой образ и подобие , защото не харесваш някоя негова черта, е доста егоцентрично. Добре да речем, че успееш в това си начинание, колко време ще се наслаждаваш на творението си? Докато разбереш, че за това си има огледала и ти е писнало да виждаш само собственото си отражение, където и да погледнеш!
Хватката е в това да разбереш различните от самия теб и да го приемеш за нормално, и то да ти даде нов извор на вдъхновение, за да можеш да обогатиш собственните си идеи с идеите на другите, а не тотално да отричаш всичко различно.
Да приемаш хората в тяхната цялост без да игнорираш нишо от същността им според мен само ще помогне за разбирането. Естествено не може да се очаква, че ще получиш взаимност, но поне е едно добро начало към взаимното разбиране, към съпреживяването ...
А вие какво мислите по въпроса ?
| |
| |
| 
|
|
