|
Тема |
Re: Зов за помощ ли? - не знам... [re: sushtata] |
|
Автор |
Бeзcъннa (distance) |
|
Публикувано | 19.02.02 14:16 |
|
|
Всяко действие ти дава усещане за живот! Напълно възможно е да откриеш смисъл, който не си търсила. Но без да униваш, колкото и унищожително дълго да ти вижда чакането. Просто не чакай нищо, не се надявай да се случи нещо особено, което да промени нещата около теб. Докато намираш малки неща (колкото и да са малки, лесни и елементарни) за правене, е сигурно, че още съществуваш. Защото понякога човек и това почва да се чуди - тук ли съм, не съм ли... и защо съм...
Е, аз съм оптимист. Може да изглежда глупаво и сякаш пренебрегваш проблемите, но ако хич не ги загърбиш поне за малко, то доживот в дупка ще си останеш. Познавам хора, които от едно нищо и никакво изпадат в самосъжаления и депресии, ама е жалко да се вкопчваш в пречките. Съжалявам, ако имаш големи грижи, но на всеки се случва. След тях ще ти е по-светло, сигурна съм.
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
|
| |
|
|
|