Психологията е доста далеч от философското или ако щеш лингвистичното тълкувание на нейната област на действие. Тя е наука, именно заради това тълкувания като горното са безсмислени, защото според горепосочената дефиниция всеки може да преценява, при това почти безгрешно, психически нездравия човек. Смятам, че това е работа на специалистите, а не на някой, който си тълкува "хармонични взаимоотношения", както си ще.

Естесвено случаите на тежки заболявания на психиката са разпознаваеми от всеки, там каквато и дефиниция да се сложи никой няма да гледа нея - психологията и психитрията започват да си действат с научните методи. Въпроса е в деликатността и дискретността при определяне на заболяване, което е почти незабележимо. И там трябва да действа нещо като психологически портрет или нещо такова, но не и два постни реда, които да осъдят нечие мислене като на човек с нездрава психика.

Науката е в методите, а не във променливите възприятия за преценка. Симптомите определят липсата на психическо здраве, не проявата на нехармонични отношения.

Елементарно, Уотсън!