|
Тема |
Дъвка с Косъм |
|
Автор |
Well (Много му мисля!) |
|
Публикувано | 26.01.02 20:10 |
|
|
Всеки ден висим на косъм ... и се люлеем, люлеем ... и си мислим колко здрав е НАШИЯ косъм ... косъм - гигант... Чудно надежден косъм ... После на някой приятел се скъсва косъма докато си се люлее. И го няма вече. А на мен ми писна. Писна ми всеки ден да влагам усилия за нещо, от което няма полза. Щото се налага да се занимавам с безполезни неща. Писна ми да търпя болните мисли на хората, заедно с болните им искания от мен. Писна ми да мисля за мъката, която причинява една смърт. И да търся как да я избегна. Как да не измъчвам майка си и баща си , например като ми се скъса косъмчето ...
Този свят е благоустроен ад. Сам-самички си го правиме ... всички ли сме Българи ?! Дърпаме се в казана ...
Безполезният живот. Тъй прекрасно безполезен , тъй красиво безсмислен ... сами си го правим, значи какви сме ?
Как боли нервната система, а защо я има , къв е тоя феномен ? Ограничени сме до сто години - да се радваме май трябва. Ако до тогава нищо не сме научили - край на уроците ... наесен с песен ... в друг живот, ако ги има де, тия екстри ... каква ти екстра, та началото е тъй мъчително ...
Колко пъти съм си мислил, че хората се раждат за да се дрогират. Само за това. Буквално или по заобиколен път - това и правят жял живот.
И мъката е просто указателна табелка към радостта ... обратно, ОБРАТНО !!! - и хората се втурват натам, добре натоварени с болките си. И естествено не мислят.
Блъскам като разярено шимпанзе по клетката житейска. Нема лабаво. Безсмислието ни се гарантира със всички активи на ... живота.
Те живяха.
Те умряха.
Може би щастливи бяха.
Полза не търсете. Няма.
Утре може пък и вас да няма.
Какво е да те няма на света ?
Каквото е било преди да те има.
Други ще се мъчат вместо вас - важите надежди за щастливо бъдеще - децата ви - и те така, не по-различно от вас.
Както са се мъчили предците ви - и са мечтаели да създадат вас...
Трябва да ми забранят да пиша. Кой - незнам. Но и това е безсмислено.
Курвите са най-добре. И селските ебачи. Другите - вятър ги вее, гонят Михаля... доде ги изненада оная с Косата. Тя все така ги изненадва - както Зимата - нашенско ГУП.
Доде умните се наумуват, лудите се налудуват. Лошо било да си луд ? Нека ми е лошо ... Стоя и гледам лудите. И си мечтая да съм като тях. После отминавам, без да знам защо ... и в пристъп на друга лудост, изучавам живота за да открия колко безсмислено го живея. Нека ми е лошо ... сам си избрах тази съдба. Само не се заблуждавайте, че сте по-добре от мен. Правите си самозаблуда. Но пък тя може би ви прави щастливи... А щастието е свещен житейски плод. Все едно къде и как, трябва да се консумира. Мда. Самозаблуждавайте се. Няма лошо.
*
|
| |
|
|
|