|
Аз пак си дървенофилософствам.
Става дума за садиста не само в сексуален, а и в чисто духовен план. Всъщност, май основно за духовния план ще говоря, с малко препратки.
Абстрахирам се от историята на маркиз дьо Сад и минавам направо на общия смисъл на понятието.
Предполагам, че в любовта не желаеш другият да е твой обект. Ако тя е стремежът да мисле себе си чрез другия, не бих искала, съответно да мисля себе си като обект, вместо като субект. Обаче най-добрата клопка е да накарам другия да се чувства обект. Садизъм в духовен аспект е да направиш от другия свой обект като в същото време го убеждаваш, че той не представлява ценност за теб. До тук - класика. Нататък - също, но ми се е приискало поради някои съображения да я пусна тази тема.
Аз понеже съм привърженичка на Фройд, което май е почти мръсна дума тук, ще взема да потърся причините за това нещо, наречено садизъм, на едно определено място, където и най-вероятно се намират. Всъщност, не е виновен само Фройд, просто той го е формулирал. Другото са наблюдения. Понеже тялото е далеч по-лесно за улавяне от духа, физическото общуване е по-реалното - знаеш какво даваш и какво получаваш, или поне би трябвало да знаеш. С което не го определям нито като по-пълноценно, нито като по-правилно, искам да уточня, само се хващам за материалната страна. Та така. В тази връзка сексуалното поражение означава да не мога да притежавам другия и физически, и естествената защита срещу това е в садизма.
Та в този ред на мисли каква е психологията на човек (или хора), които са претърпели и морално, и сексуално поражение в лицето на човека, когото хипотетично обичат? И… какви са реакциите им от тук нататък? Като включим в описанието и набор от емоционални неудовлетворености, комплекси за малкоценност и чувство за лична уникалност, нещата май стават твърде предсказуеми, а? Виждала съм такива неща, и за тях мога да говоря. (Има и едно такова дето не го видях до край, ама и за него мога да говоря.) Е, та как чувствителния, обичащ човек, се превръща в емоционален садист? Пътят май е ясен. Щастлив ли е садистът от садизма? Не, доколкото съм забелязала. Повтарям, че говоря за духовния план на садизма, а не за физическата агресия. Между другото садистът е и малко мазохист. Интерсно ми е – имаме ли защита спрямо сдушевния садист? Аз мисля, че не. Лесно е да се каже да не се обръща внимание, но по-горе обясних моето мнение за садиста. Т.е. след като вече си обект на садиста, вече не можеш да бъдеш безразличен. Че има измъкане – има. Но е кофти моментът, в който си обект, а и в доста от случаите го осъзнаваш по-късно…
__________________
Останалото е мълчание.
|
Беззащитни ли сме спрямо садиста?
