|
|
| Тема |
 За паметта и живота ... |
|
| Автор |
Well__ (.) |
|
| Публикувано | 29.07.01 12:24 |
|
|
|
Тази сутрин даваха по Дискавъри за един човек, запомнящ всичко завинаги. Това било кошмар за него, защото му било трудно да следи разговор - всяка дума в него събуждала по-ранни спомени ...
Оказва се, че мечтата да имаме силна памет е опасна играчка. От една страна ще ни дари със знания, но от друга ще ни пречи да мислим... което ме води до мисълта, че навярно забравянето е възникнало по естествен път в процеса на еволюция като необходимост за оцеляването ... там сега измислят някакви хапчета за засилване на паметта ... правили успешни опити с мишки...
Мисълта ми е че навярно става дума за разделяне на паметта ни на два слоя - съзнателен и подсъзнателен, като съзнателния ни дава възможност да мислим, а подсъзнателния - в него помним всичко. Нали това се доказва и при хипнотични сеанси ... макар че там се намесва и фантазията ... става сложно ...
Аналогични въпроси възникват у мен и относно времето за живот на един индивид ... дали и то не е еволюционна необходимост ? Например при безсмъртен живот на индивидите те се обучават и стават непобедими от по-младите, но все пак в тях настъпват поражения от начина на живот - рани, осакатявания и т,н, водещи до невъзможност за продължаване на рода ... и към този момент ако все така се справят с конкуренцията на по-младите и неопитни, идва момент, когато вида изчезва, защото младите умират от недостиг на храна или в битка с по-старите но по-опитни ... така в един момент вида изчезва от лицето на земята... ето едно обяснение за това, защо животните са смъртни за разлика от едноклетъчните ... значи пак нарочна еволюционна грешка с цел оцеляване на вида .
| |
| |
| 
|
|
